Приказка за Молива и ботуша
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com! Следващата седмица – последни за 2020 година!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Елхата, която отишла на пазар. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (28 декември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 29 декември.
Приказка за Молива и ботуша
Антон Тодоров, град Лом
До Коледа оставали само два дни. В къщата на Дядо Коледа трескавата подготовка за празника кипяла с пълна сила. Коледните елфи от месеци се трудели денонощно, за да осигурят подаръците за всички послушни деца по света, но времето все не стигало почти за нищо.. Календарът сякаш препускал през дните, които се изнизвали като мънистата на броеница.
Главният коледен елф на Дядо Коледа на име Йон отмятал в списъка с готовите коледни играчки кои от тях са напълно готови, кои от имат дефекти, както и кои са сложени в грешната кутия и са предназначени за друго дете. Верен другар на Йон в това тежко и отговорно начинание бил вълшебният Моливко, чийто писец бил на свършване. А нов писец можел да получи Йон единствено от вълшебния ботуш на Котаракът в чизми, който съхранявал писците в дясната си чизма. Йон се видял принуден да изпрати по бързата коледна въздушна поща Моливко, за да вземе няколко писеца, за да могат да довършат списъка с готовите подаръци на време, преди да натоварят подаръците за послушните деца в шейната на Добрия белобрад старец.
Завързал си Моливко едно шалче, сложил си шапчиа и потеглил. Стигнал сравнително бързо до къщата на стиснатия и хитър Котарак. Но бил наясно, че той няма да иска да помогне на елфите на Дядо Коледа и затова вълшебният молив решил да извърши благородна кражба в името на щастието на добрите дечица по света, които очаквали своя коледен подарък от Добрия старец с нетърпение.
Разменил Моливко дясната котешка чизма на хитрия котарак с друг ботуш, който също като този на котарака бил вълшебен, но за разлика от него, изпълнявал до три желания на добрите същества, които не били стиснати. За да не се усети обаче котарака, новият му ботуш щял да изпълнява всичките му желания, макар и само по Коледа.
Така Моливко успял точно навреме да спаси детската Коледа, осигурявайки писец от ботуша на Котаракът с вълшебните чизми. Благодарение на това, Йон успял да довърши списъка с готовите играчки за децата по света, а Дядо Коледа вече ги разнасял от покрив на покрив по къщите на добрите деца по график – точно в нощта преди Коледа.
Приказка за Молива и ботуша
Мими Петрова – гр. Бургас
Веднъж, както си вървял покрай брега на морето, малкият Михаил намерил един стар жълт молив и скъсан гумен ботуш. На следващия ден той взел със себе си молива, за да го покаже на съучениците си Петя и Людмил. Предстоял му час с добрата госпожа Стефанова, която винаги давала за пример на класа малкия Михаил. Той с удоволствие решавал поставените му от госпожата задачи. Но не щеш ли, в този ден той забравил да си прочете урока за часа по математика и не знаел как да реши задачата на дъската. За пръв път госпожа Стефанова се ядосала на Михаил, че не е подготвен и го наказала да остане след часовете и да си научи урока.
Останал сам в класната стая, Михаил не знаел как да реши трудните задачи, но изведнъж извадил жълтия молив от раничката си и започнал да пише с такава скорост, че и той самият не можел да повярва на очите си. Моливът решавал задачите мигновено, а Михаил само гледал с широко отворената си уста и очи и не можел да повярва на случващото се…
След този ден Михаил дал името Боби на своя молив и всеки ден го носел със себе си в училище. На следващия ден отишъл на морето, за да улови някоя малка рибка за своята баба Николинка. Обул стария скъсан ботуш, за да му донесе късмет. След като клечал на реката няколко часа, Михаил хванал най-голямата риба в живота си. Ботушът наистина му донесъл късмет. Михаил занесъл рибата на баба Николинка и се похвалил, че този ден имал късмет, както в училище, така и в улова на голямата риба.
От този ден нататък ботушът и моливът Боби станали неразделна част от живота на малкия Михаил, който се превърнал в горд собственик на двете придобивки, които сам намерил.
Снимка: Антон Тодоров