Приказка за Елхата, която отишла на пазар
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com! Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Снежния човек и влака. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (4 януари), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 5 януари.
Приказка за Елхата, която отишла на пазар
Антон Тодоров, град Лом
Елхата Анна-Мария закъснявала с коледните покупки за празниците. Коледа вече чукала на вратата, а нашата героиня едвам излизала от вкъщи, бързайки към коледното селце, изпълнено с коледни къщички, в които можело да се намери всичко. Там се носел аромат на канела, топъл домашен шоколад и джинджифилови сладки, но нашата елха знаела какво търси за всеки свой гост, който била поканила за празника.
За седемте джуджета купила по един ръчно плетен зимен шал с коледни мотиви, за да не им е студено по цял ден, прекаран в гората, докато събират дърва за огрев.
За Снежанка взела нова снежно-бяла рокля с бели мъниста, тъй като при последното й гостуване в дома елхичката Анна-Мария забелязала, че роклята на нейната гостенка била овехтяла и дори кърпена на места.
За Дядо Коледа избрала практичен подарък, а именно – нов модел самобръсначка, която била изработена от сребрист метал, а ролята на ножчета изпълнявали току-що откъснати вечнозелени иглички от бор, който растял високо в боровата гора.
Като завършила с подаръците, Анна-Мария погледнала списъка с нужните й продукти за приготвяне на ястията за празничната вечеря. Тя смятала да поднесе на своите специални и скъпи на сърцето й гости традиционна българска питка, омесена по рецепта на леля й Ани от град Смолян, чието име тя също носела с гордост. Смятала да вземе и хубаво грозде, тъй като джуджетата го обожавали. Коледната пуйка също щяла да намери своето място на коледната трапеза на елхичката Анна-Мария и нейните отбрани гости. Купила тя всички продукти и повикала на помощ за покупките своя братовчед Супермен, но както винаги, той закъснявал, вероятно спасявайки света за пореден път от поредния злодей. Супермен наистина не идвал и Елхичката решила да повика своя отряд за бързо реагиране. Затова се обадила на еленчето Рудолф, който тъкмо се бил прибрал с Дядо Коледа от раздаването на коледните подаръци на децата. Той с удоволствие и за нула време пренесъл на гърба си Анна-Мария до дома й. Там вече я очаквала горската фея Дея – нейна съседка и приятелка, която щяла да й помогне в кухнята с коледните гозби.
След няколко часа всичко било приготвено, подаръците за гостите чакали в коледните им чорапчета, закачени грижливо над празнично украсената камина, а двете дами били празнично облечени в трепетно очакване на специалните си гости. Въпреки че тази година за елхичката Анна-Мария подготовката за празника се превърнала в малка надпревара с времето, тя съумяла, благодарение на подкрепата на малко верни приятели, да свърши всички задачи навреме и да посрещне гостите си, както му бил редът.
Всичко предвещавало един задушевен семеен празник, изпълнен с много смях, добри приятели, вкусна храна, весели коледни истории в страхотна компания, съставена от още по-страхотни приказни гости, дошли да споделят най-светлия празник в годината с любимите си другари.
Приказка за Елхата, която отишла на пазар
Мими Петрова – гр. Бургас
Малко преди настъпването на Нова Година, Стефи и майка й Ралица отишли по магазините, за да купят новогодишните подаръци за цялото семейство. Преминавайки покрай витрината на малко магазинче за играчки, на Стефи й направила впечатление една голяма зелена елха, която блещукала в далечината с ярка жълта звезда на върха. Малката Стефи не можела да откъсне очи от тази спираща дъха гледка. А елхата наистина била висока, окичена с всевъзможни коледни украшения и много красива!.
През цялата нощ малката Стефи не могла да заспи от мисли по тази толкова сияйна коледна елхичка, както и от мисли за хубавите играчки, с които била щедро отрупана. Споделило момиченцето сутринта за своите коледни терзания на майка си. Същият следобед двете отишли отново до малкото магазинче в центъра, но елхичката вече не била там. Попитали продавачката къде е, а тя огтоворила, че са я захвърлена на боклука, защото игличките започнали да й падат. Излезли навън, видели контейнера, а Стефи, само при гледката, се разплакала и изтичала при нея. И тогава станало чудо! Стефи дочула думите:“Не плачи, малко момиченце! Всичко ще се оправи. Не тъжи за мен. Аз вече съм свободна и не съм изложена пред очите на преминаващите зяпачи. Ако искаш, вземи ме със себе си!“
Зарадвала се Стефи и с помощта на своята майка, извадила коледната елхичка от кофата за боклук, като й дала името Ейми. След това с новата си приятелка отишли до новогодишния базар и купили всички подаръци за Нова Година. От този ден нататък елхичката Ейми станала завинаги част от семейството на малката Стефи с голямо сърце.
Изображение: Girl with Christmas tree, painting 1892 by Franz Skarbina (1849–1910)