Приказка за Червеното слонче
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com! Приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за шишарко и молива. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (18 януари), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 19 януари.
Приказка за Червеното слонче
Антон Тодоров, град Лом
Червеното слонче Йордан не било като останалите слончета в стадото. То знаело, че е различно от другите, но другите не знаели, че това, по което се отличава от тях, било само цветът му.
Наближавал именният му ден – Йордановден, а нашият червен герой имал само едно простичко желание – да се изкъпе във водите на река Дунав точно на този ден, за да е жив и здрав през цялата година, предвид все пак и пандемията, която като тъмна пелена била покрила цяла България. Желанието му се изразявало само в едно отскачане до град Видин, заедно с неговите приятели сивите слончета-близначета Явор и Павел, които също си мечтаели да видят Дунав, а защо пък не и да се изкъпят и те за здраве през Новата година?
Всичко това изглеждало добре измислено, но на практика звучало невъзможно. И трите слончета били постоянни обитатели на Софийския зоопарк, а решетките правели тяхното пътешествие до Дунав и обратно само една мечта.
Дочувайки техните разговори, Йордановата майка – старата слоница Артайда, се досетила, че би могла да симулира стомашно неразположение, за да бъде откарана в лечебницата на зоопарка, като така щяла да осигури бягството на малките слончета поне за няколко часа. А после… За после щяло да му мислят, когато дойде времето за връщане обратно.
Така и станало. Старата слоница започнала да се търкаля уж от болки, а гледачите й веднага взели платнище, за да я обгърнат и прехвърлят с необходимата техника до лечебницата за преглед. Но в платнището, освен не, били и синът й Йордан, както и двете му приятелчета. Така те успели да се измъкнат от зоопарка незабелязано през широките решетки в района на клетката на ламите. И понеже били мънички, никой не забелязал тяхното отсъствие в този момент. В същото време, покрай оградата на зоопарка минавал товарен камион, който превозвал тежък товар, който трябвало бързо да бъде доставен до румънския град Калафат през Дунав мост 2. Нашите смели приятели извадили чист късмет, че техният превоз бил с крайна дестинация град Видин, където всъщност приключението им започвало.
Не след дълго, трите слончета се озовали на речната гара в града. Пред тях на хоризонта бил той – величественият Дунав, който ги приканвал да се приближат със своите спокойно течащи, бистри води. Слончетата това и чакали. Без да му мислят много за ниските температури на водата (все пак кожата им била дебела и плътна), те се втурнали във водата, а пръскането с вода и игрите могли да започнат. Така червеното слонче Йордан получило така дългоочаквания подарък за именния си ден. Подарък, който бил толкова необикновен дар, колкото необикновен се оказал и самия цвят на слончето-приключенец!
Приказка за Червеното слонче
Мими Петрова – гр. Бургас
Една сутрин слончето Джина тръгнало със своя стопанин Майкъл към новия цирк, който дошъл в града. Джина била голяма, тромава и много любопитна. Също така, тя била и много умна и добра, както и изпълнявала всевъзможни номера. Нейният стопанин я продал на много висока цена на собствениците на цирка. Всеки ден слончето Джина участвала в представленията пред погледа на малчуганите и техните родители.
Веднъж едно от момиченцата, което дошло за пръв път на цирк, забелязала, че хоботчето на Джина било цялото почервеняло от силното слънце, на което я държали. При тази гледка, на детето му станало жал за слончето Джина, което сякаш й се усмихвало от клетката, в която било поставено.
На следващия ден Джина участвала отново в представлението на цирка и момиченцето пак било в публиката. То казало на родителите, че иска слончето да бъде свободно. Така и станало. Родителите на момичето били много богато семейство от турски произход. Момиченцето се казвало Една. Те купили малката Джина като подарък за своята дъщеря. Тя била толкова радостна, че всеки ден си играела с малкото слонче. Така Джина станала най-добра приятелка с момиченцето. Хоботчето на Джина с времето ставало все по- червено от слънцето. Така малкото момиченце Една решила да кръсти червеното слонче Червената любопитна, която се превърнала в неразделна част и член на тяхното семейство завинаги.
Рисунка: Антон Тодоров