Приказка за Шишарко и молива
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com! Приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Снежния човек, който си направил лодка. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (25 януари), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 26 януари.
Приказка за Шишарко и молива
Антон Тодоров, град Лом
В деня на празника на ковачите – Антоновден, семейството на Шишарко, съставено от самия него, жена му Гинка, малкия Шишарко-син, както и техния близък семеен приятел Милувки, решили да отидат на църква, както повелявала и традицията. Но не в която и да е черква, а в Катедрален храм „Свети Димитър Солунски“ в град Видин. Понеже младото семейство имали роднини в града, те щели да отседнат при тях за няколко дни. А пък и малкият Шишарко отдавна се молел на баща си Шишарко-старши да го заведе да разгледа легендарната крепост „Баба Вида“, а също така и да потича на воля в Крайдунавския парк, предвид чистия въздух и факта, че малкият разбойник и без това стоял почти затворен вкъщи от месеци, заради наложените ограничения.
Семейство Шишаркови искали най-вече да се помолят в храма за здраве, което оказва се във времена на епидемии като сегашната, се очертавало най-голямото богатство. Но по пътя за храма, малкият палав Шишарко се изгубил в центъра на града. Бил още съвсем малък и всичко, което срещнел по пътя си, му се виждало интересно и забавно.
Но, не щеш ли, случайно в момент, когато пресичал улицата, чичо му Милувки чул гласа на Шишарко, който направо крещял от уплах. Завил зад ъгъла той и какво да види – насреща му един дребен, но злобен пинчер бил подгонил бедния и уплашен до смърт малък Шишарко, който седял на клона на един стар дъб в парка и викал за помощ, а под дървото злото куче дебнело за падането на уплашения ни герой от клона.
В тази напрегната ситуация Милувки бил възрастният, който трябвало да вземе правилното и разумно решение, но така, че никой да не пострада. Огледал се и видял една стара, изгнила стълба, подпряна на една още по-стара ограда. Не му сторила надеждна и тогава решил, че по-лесно е да помоли жената, седяща на пейка недалеч от дървото с Шишарко, просто да закачи нашийника на злобното куче.
Речено – сторено. След няколко минути всичко се разминало благополучно за нашия малък и храбър Шишарко. Тогава чичото Милувки подарил на Шишарко малък вълшебен молив, който да го пази от всякакво зло и му казал винаги да го носи със себе си.
Дамата със злото куче вече се отдалечавала, когато, гледайки след тях, бащата-Шишарко си казвал наум, че вече имало и други неща, за които цялото семейство трябвало да се помоли – както на този, така и на всеки следващ празник, освен за здраве, тъй като нищо в живота не било даденост.
Приказка за Шишарко и молива
Мими Петрова – гр. Бургас
В един слънчев петък Момчил, както се прибирал от училище и вървял по пътя, намерил една шишарка, която кръстил Шишарко. На следващия ден той занесъл Шишарко в училище и го показал на госпожата. Шишарко бил „отгледан“ от ядката на борова шишарка – имал малки очички, две тънки ръчички, две крачета, само че от клечки…
Госпожа Николова била много доволна от Момчил – той бил направил най-веселото човече от борови шишарки. Оставила човечето на видно място в класната стая и след няколко дни Шишарко станал талисман на класа, тъй като и две съученички на Момчил го показали на своя капитан от клуба по екология в училището. Шишарко носел късмет на всички учители и на всички деца в училище.
Изминали няколко седмици. Един ден, на връщане от училище, Момчил намерил стар жълт молив. Взел го той и го отнесъл вкъщи. Започнал да пише с него всеки ден и забелязал, че все едно в ръцете си държал вълшебна пръчица, с която можел да реши всички задачи по математика.
Така Момчил стигнал до един важен извод, че късметът те намира, когато най-малко очакваш. Момчил успял да осигури талисман на своето училище, а също така и моливче, което му донесло късмет чак до следващото лято.