Приказка за Снежния човек, който си направил лодка
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com! Приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Моряка и Мечката. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (1 февруари), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 2 февруари.
Приказка за Снежния човек, който си направил лодка
Антон Тодоров, град Лом
Снежният човек Цветомир решил по време на годишния си отпуск в средата на януари да си измайстори сам лодка, с която да плава по Дунав. А пък и проучил прогнозата за хубаво време през следващите две седмици. Запретнал ръкави и се заловил за работа. Работил неуморният Цветомир и ден, и нощ. За три дни успял да завърши своята лодка, на върха на която гордо се развявал българският трибагреник, украсен съответно в бяло (все пак нашият герой бил от семейството на снежнобелите човеци), зеленото, символизиращо така дългоочакваната пролет, която все още била далече. И накрая червеното – в очакване на жаркото лятно слънце. Все пак хубавото време през годината предстояло. Но и сегашната мека зима не била за изхвърляне. Снежният човек накупил и провизии от любим негов магазин в град Видин и малко по-късно отплавал на своето Дунавско пътешествие от пристана на малкия понтон за лодки в Дунавския парк на Видин.
По пътя си Снежният човек Цветомир не можел да се нагледа на красивите природни картини, които се изпречвали пред погледа му! В близост до централния плаж на град Лом Цветомир видял вплетени една в друга две плачещи върби, които били потопени наполовина във водата. Напомнили му на това колко силна може да бъде любовта и вечната вярност, в която преди две години се били врекли с неговата бивша дама на сърцето му Снежка…
При град Козлодуй обаче, Цветомир не устоял на изкушението да спре. Понеже много харесвал славната ни история, нямало как да не се разходи в Ботевия парк, за да разгледа експонатите в местния исторически музей, както и да не пренощува на легендарния кораб „Радецки“. Така и направил.
Минали дни. Всяко пътешествие си има своето начало и своя край. След като спирал на още интересни места по пътя си (Русе, Силистра и други) и срещал не един и двама интересни хора с още по-интересни и вълнуващи истории, нашият храбър „морски вълк“ Цветомир минал през делтата на реката и навлязъл във водите на Черно море. Завършил приключението си с посещение на делфинариума във Варна, където пристигнал тъкмо навреме, за следобедната програма на делфинариума, на която имал удоволствието да се наслади като специален гост на своите домакини.
Поуката за снежния човек Цветомир от това негово речно-морско приключение била, че каквото и да ни се случва в живота, то винаги се преодолява, особено в компанията на хубави хора с техните вълнуващи истории, „гарнирани“ с прекрасни природни гледки от красотите на България!
Приказка за Снежния човек, който си направил лодка
Мими Петрова – гр. Бургас
В края на януари Тошко прекарвал своята ваканция на гости на дядо Николай, който бил известен рибар в град Видин. През цялата ваканция Тошко ходел с дядо си на Дунава и си играел в снега. Правел си снежни топки, хвърлял ги далеч във водата, но изведнъж му хрумнало да си направи голям снежен човек, който нарекъл Снежко. Сложил му калпак, дядо Николай му дал едно морковче за нос, две малки камъчета за очи. Така снежният човек „оживял“.
След два дни Тошко отишъл да види дали снежният човек е на същото място. А той наистина бил там – до старата рибарска лодка на дядо Николай. И понеже Тошко бил много палав, набързо измислил нещо. Извикал двете си приятелчета Михаил и Стефчо, качили се в лодката и потеглили да ловят риба. И тримата носели въдици, навлезли навътре в реката, улисали се и не видели кога времето се развалило и кога се появили големи вълни. Децата се уплашили и завикали за помощ.
В този момент на помощ им се притекъл Снежко, който доплавал до тях със своята снежнобяла лодка, която бил направил през нощта, защото много му се искало да плава по реката. Помогнал той на децата да се доберат до брега. И така, смелият и безстрашен Снежко спасил децата, които, без да казват на дядо Николай за случилото се, бързо се прибрали по домовете си.
Минало време. Появило се слънцето и времето се оправило. Но, за краткия си живот Снежко направил много, рискувайки живота си, за да спаси този на беззащитните хлапета, които стигнали невредими при своите близки. Така Снежко останал завинаги Големият бял герой в живота на малките момчета, изпаднали в беда.