Приказка за Моряка и Мечката

Соня Мачорска

Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. От днес – вече приказки не само от градовете Лом и Бургас, но и от град Валенсия, Испания.

За следващата седмица ще очаквам Приказка за Врабчето и Майстора. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (8 февруари), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 9 февруари.

Приказка за Моряка и Мечока

Марина Боуаре А. Дембеле, 7 години, 2 клас, град Валенсия, Испания

Плавал един моряк три седмици в Южно море и вече се бил отдалечил доста от дома, когато го връхлетяла силна буря и корабокрушенецът се озовал на един планински остров. Там се запознал с мечока Крис, който бил стопанин на острова и който го приел с радост, защото за първи път виждал човек. Те се сприятелили и в следващите дни Мечокът му показал всичките красоти на това място.

Морякът бил щастлив, защото попаднал на вълшебен остров – природата била учудващо красива, изгревите и залезите – неописуеми, с красиви нюанси на жълто, оранжево, розово и червено. Всички животни, птици и растения били с ярка окраска. Всичко било изпълнено с мир, любов и благоденствие. Морякът се разхождал с мечока Крис високо в планината, по брега на морето, дори плували заедно. Правели си пикник с пресни плодове и изворна вода.

Минало време. На Моряка му станало тъжно за дома и семейството и помолил Крис да му помогне да построи кораб, с който да се прибере. Но Крис имал по-добра идея. Казал му, че на острова расте вълшебен розов плод – нари, сочен и вкусен. Всеки, който хапнел от него, можел да се телепортира, където пожелае.

Зарадвал се Морякът, хапнал шепа нари, сбогувал се с Мечока и си пожелал да се завърне у дома. Желанието му се изпълнило на мига. Тогава той побързал да види близките си и да им разкаже за своето невероятно приключение.

Крис останал на своя остров, защото там бил неговия дом, но не забравил Моряка. Когато искал да го види, хапвал малко нари, пожелавал си да иде при него и така двамата приятели отново били заедно.

Приказка за Моряка и Мечката

Антон Тодоров, град Лом

Михаил бил опитен моряк. Старият морски вълк го наричали всички негови приятели и колеги в Русе. Но годините минавали, а той така и не срещнал любовта. Веднъж, в средата на месец февруари, точно в Деня на влюбените, на Мишо му се наложило да прекара тежък товар със стария си катер от Видинското пристанище до това в родния му град Русе. Негови приятели от порта във Видин го посъветвали да върже товара за катера, вместо да го товари надолу по течението на Дунав, та чак до Русенския бряг.

Така и направил той, но не щеш ли, на път за Варна и Черноморското крайбрежие, за летния сезон на морето, на борда на катера на Мишо пътувала и мечката Йорданка. Данчето била, освен нелегален пасажер, и бивша инструкторка по модерни танци, която изгубила работата си в школата по танци в София, а в момента гостувала на своя добра приятелка в града. Мечката Йорданка решила, че би могла да припечели някой и друг лев на морето, като преподава теория и практика на модерния танц вечер пред заведенията в курорта Златни пясъци.

Старото Михайлово корито бързо стигнало до крайната си дестинация по течението на реката. Докато се опитвала да се измъкне незабелязано обаче, нелегалната пътничка Йорданка била спипана на място от капитана на плавателния съд. След като се запознали, а и си допаднали като приятели, мечката Йорданка се отблагодарила на капитан Михаил с безплатни уроци по модерни танци. Той, от своя страна, решил, че би могъл да отиде с нея на Златни пясъци, за да поработи като екскурзовод, показвайки на туристите местните забележителности. А пък и кой знае – можело да срещне това лято и любовта на живота си. Все пак били в Деня на влюбените…

Приказка за Моряка и Мечката

Мими Петрова – гр. Бургас

Една сутрин на пристанището във Варна пристигнал голям кораб, от който слезли много моряци, прибиращи се от дълъг път. Един от тях се откроявал с това, че бил с едно стъклено око, с голяма кърпа на главата, с огромни ръце, тромав. Това бил морякът Марко. Той имал голямо семейство – три деца – Бойка, Андрей и Славчо. Всички те го чакали с нетърпение да се прибере от дългия път, но най- нетърпелива била съпругата му Мария. Тя била скромна жена с гарвановочерна коса, със зелени очи, с мило сърце. Прегърнали се всичките и радостно се прибрали у дома.

След като си отпочинал, морякът Марко взел със себе си своите синове Андрей и Славчо и отишли в гората, за да пострелят с новата въздушна пушка на баща си. Постояли те в гората няколко часа и не забелязали кога се стъмнило и не могли да се приберат вкъщи. Марко решил да пренощуват в гората с децата.

По едно време се чул шум от храстите и Марко взел пушката, но не щеш ли, тя паднала в тъмното и той не могъл да я намери. Морякът се уплашил, защото шумът ставал все по-странен и силен, той не знаел от какво е, докато пред него не се появила огромна кафява мечка с големи лапи, страшни очи и ревяща непрекъснато. Андрей и Славчо също се уплашили и застанали зад баща си, но мечката нищо не им направила. Тя само защитавала току-що роденото си мече. Славчо взел една пръчка и започнал да удря мечката, но тя така и не се отбранявала, а просто искала да запази невредимо своето малко мече. Минали се още няколко минути и от тъмнината изведнъж се появил горският рейнджър Филип. Той помогнал на моряка Марко и неговите деца да намерят пътя за вкъщи.

На следващия ден Андрей се върнал с баща си на същото място, на което вечерта били. Там намерили само малкото мече, търсещо майка си, но тя не се виждала никъде. През изминалата нощ била застреляна на място от горския Филип. Той нямал друг избор, освен да я приспи, но в тъмното объркал патроните с истински и така отнел живота на кафявата мечка, която уплашила всички, макар просто да защитавала детето си.

Марко и децата решили да приютят малкото мече при себе си и така след няколко часа му дали името Бени. То станало неразделна част от задружното семейство на Моряка в продължение на няколко месеца. Андрей и Славчо се грижели за него ден и нощ, като завинаги щели да помнят случката в гората и неговата майка-героиня, голямата кафява мечка. Когато мечето пораснало, момчетата го завели и пуснали на свобода в гората, където живее и днес.

Илюстраия: Антон Тодоров

Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges

Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута. Благодаря Ви! 5 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута . Благодаря Ви! 20 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута. Благодаря Ви! 50 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.