Приказка за обувките, които можели да говорят
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Мира и жълтото конче. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (8 март), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 9 март.
Приказка за обувките, които можели да говорят
Антон Тодоров, град Лом
Вяра, Надя и Лили били три сестри, три дамски обувки на висок ток. Чифт и половина, както ги наричала обичната им майка. Вяра и Надка винаги слушали и изпълнявали винаги безропотно, каквото и да им се наредило. Само третата сестра – обувката Лили, била малкото „камъче“ в обувките на цялото семейство. Тя била бунтарка, винаги имала собствено мнение за всичко. Майката на трите сестри пък била много властна, а своеволията на малката й дъщеря, просто я вбесявали и мира не й давали, тъй като пакостите на малката обувчица Лили нямали край.
Веднъж Лили и майка й така се скарали, че Лили избягала от вкъщи. Тя мечтаела да стане народна певица. Била чула, че в град Видин ще се проведе в скоро време международен конкурс за народни песни, на който тя решила да се яви. Взела бързия влак от Варна за София. Оттам се прехвърлила на бързия влак за хубавия крайдунавски град, който бил нейната крайна дестинация, но бил отправна точка по пътя й към голямата сцена.
Докато пътувала, Лили си мислела, че гласът който притежавала нейната баба Милена и който тя наследила, ще се окаже достатъчен за малката талантлива обувчица, за да спечели журито на конкурса и то да я отличи сред останалите участници. После обаче се присетила за думите на баба си, че само талант не е достатъчен, за да станеш певица, пък било то и народна. Трябвало освен това и много часове упражнения и обработка на гласа, за да се превърнеш в професионалист.
Лили решила, че й трябва учител по народно пеене. Но от къде щяла да го намери като не познавала никого в голям град, какъвто бил Видин. Докато седяла на една пейка в парка и се любувала на прекрасните гледки, които се откривали оттам към величествения Дунав, тя забелязала вестник, който бил забравен на пейката до нея. Прегледала тя обявите и какво да вид?. В близост до парка живеела една възрастна дама, която била бивша учителка по музика и можело да се окаже печелившият билет на Лили по пътя към сбъдване на нейната мечта.
Без да губи време, талантливата обувчица си уговорила среща със своята бъдеща преподавателка, която с поканила на среща в своя дом. Там Лили показала на старата дама, която, след като чула това малко ангелче с такъв великолепен глас, сама вдигнала слушалката на телефона и веднага я записала за участие в певческия конкурс.
Не се минало много време. Дошъл и денят на конкурса. Лили била много притеснена дали ще успее да се представи на ниво. Дошъл нейният ред. Докато отивала към сцената, тя си припомнила думите на старата учителка по музика. Тя й казвала, че ако много се притеснява, да помисли веднага за семейството си и ще се успокои на мига. Обувчицата така и направила. Изпълнението й на народната песен „Калино, моме“ така развълнувало журито на певческия конкурс, че от вълнение сълзите на всички членове на комисията не спирали да текат дълго след края на изпълнението на Лили. Всички решили, че тазгодишния лауреат на конкурса за България задължително и категорично е нашата Лили. Тя също се разплакала от вълнение, докато приемала благодарностите на цялата зала.
Прибрала се малката талантлива обувчица в родната Варна. А на света нямало по-горда от нейната майка, която, вместо да й се сърди, я прегърнала с такава нежност, гордост и любов, с каквато само една горда с детето си майка може да го направи! От старата вражда между майка и дъщеря нямало и следа!!!
Приказка за обувките, които можели да говорят
Мими Петрова – гр. Бургас
Малката Ани живеела в голяма къща на морето. Семейството й било богато, купували й всичко, което си пожелае. Веднъж решила, че иска да й купят червени обувки, които си харесала в едно малко магазинче, близо до дома й. Веднага отишла с родителите си в магазинчето при леля Петя. Тя била много усмихната и забавна жена. Винаги се държала много добре с малката Ани. Така и станало – купили й червените обувки, които толкова много искала. По едно време Ани се прибрала вкъщи заедно с майка си. Тя се казвала Деси – била висока, стройна и много елегантна жена. Тъй като и тя много обичала да си купува обувки, малката Ани се похвалила на майка си, показала се с новите обувки. Те били толкова червени като две череши.
Ани имала и друга малка мечта, за която никой не знаел. Тя имала желанието да се научи да свири на пиано, само че родителите й не знаели за това. Една нощ тя чула вълшебен глас, но се зачудила от къде ли можел да идва? Гласът бил много силен и й казал:“Утре ни вземи и ние ще те заведем в една стара сграда. Там има една старица и едно старо пиано. Тя ще те научи да свириш! Когато сутринта се събудиш, не забравяй да ни обуеш!“ Малката Ани първо се уплашила от този глас, легнала и на сутринта станала с мисълта да обуе червените обувки. Те се оказали вълшебни. Говорели, а Ани не могла да повярва на случващото се.
Тя набързо се оправила, облякла една розова рокличка на цветя, обула обувките и те я пренесли в старата сграда при старицата с пианото. Момиченцето позвънило на вратата на старата жена, тя й отворила, казвала се баба Донка. Оказало се, че баба Донка била на времето учителка по музика. Ани я слушала с голям интерес, а обувките не спрели да говорят през цялото време, но само Ани ги чувала.
Минали се два-три дни. Малката героиня тръгнала на уроци по пиано при баба Донка. Много се радвала Ани, когато гостувала в къщата на новата си учителка. Била благодарна, че си купила тези вълшебни червени обувки, които й носели късмет още много години напред. Благодарение именно на тях, Ани се превърнала във виртуозна пианистка, известна в цял свят. Нейната съкровена мечта се превърнала в реалност. Никога нямало да забрави говорещите червени обувки, които и до ден днешен пази на специално отредено място в своя дом и своето голямо сърце.