Приказка за реката, която обичала круши
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Дъжда и гумената топка. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (22 март), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 23 март.
Приказка за реката, която обичала круши
Антон Тодоров, град Лом
Имало едно време една супер бавно течаща река, която, докато прекосявала от единия край селото до другия, изминавали три дни и три нощи… Реката си текла тъй спокойно, както си преминавал и животът на местните жители, сякаш времето било спряло, а часовниците отдавна не работели. В близкото блато само една жаба кикерица крякала, за да покаже, че всъщност животът също, както и водата, бавно, но сигурно продължава своя ритъм.
В една от селските къщи накрай селото, точно до реката, живеел един прегърбен и стар, дрипав, но много препатил старец. Той си нямал пенсийка, затова се прехранвал единствено с това, което успявал да припечели от реколтата с круши, които отглеждал в двора си.
Но тази година щяла да бъде повече от лоша. Дъждове, които да напояват плодните дръвчета, почти не навестявали това забравено и от Бога запустяло село. Реката също не помагала на бедния старец да успее да отгледа реколтата си от круши, защото била почти пресъхнала.
Но, не щеш ли, един ден покрай селото минал таралеж, който обожавал да си похапва от крушите на стареца, щом узреели есен. Но какво да види той? Мигал, мигал с малките се очички и не можел да повярва – по плодните дръвчета на стареца нямало и помен от круши! Решил тогава таралежът да се обърне за помощ към златната рибка, която от разстояние веднага изпълнила заветното желание на клетия старец за дъжд, който да напои жадните дървета. Така и станало – само след няколко минути завалял силен дъжд, а няколко дни след това дърветата били отрупани с жълти, зрели круши.
Зарадвал се старецът и от този ден нататък заделял всеки ден по една круша, която пускал в местната река в знак на благодарност за така дългоочаквания напоителен дъждец, който помагал на неговите круши да растат големи и хубави. А реката, от своя страна, която много обичала да носи по своето течение зрелите круши на стареца, му се отплащала с най-чистата вода, която идвала в селото високо от планината, за да напоява жадните дръвчета, докато вържат плод.
Приказка за реката, която обичала круши
Мими Петрова – гр. Бургас
Веднъж, разхождайки се покрай реката, малкият Тошко се загледал в едно голямо дърво. То било отрупано с круши. Харесал го той, опитал плодовете и от този ден нататък Тошко обичал да си играе под сянката на дървото, където завел и Боби и Лазар – най-добрите му приятели още от детската градина. И тримата обичали реката, дървото, отрупано с хубави и жълти круши. Слънчевите лъчи се оглеждали във водите на реката също, като в очите на усмихнато малко момиче и блестели с още по-силна светлина, отразявайки усмивката на вълните й. Реката също обичала крушите, които били любим нейн плод.
Тримата приятели прекарвали всеки свободен миг под дървото, като си похапвали от вкусните круши, когато те падали от дървото право в реката. Тя също си похапвала от плодовете и много ги обичала. Смехът на децата озарявал целия й бряг. Тя била щастлива за това, че се била превърнала във важна част от живота на децата.
Снимка: Антон Тодоров