Приказка за Дъжда и гумената топка
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Охлювчето и моливите на Боби. Разкажете как Охлювчето се запознало с моливите на Боби, какво правили заедно, къде ходили. Разбрал ли Боби, че при неговите моливи идва гост? Какво се случило, когато ги видял заедно? Или не ги е видял?… Чакам вашите приказки за Охлювчето и моливите на Боби. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (29 март), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 30 март.
Приказка за Дъжда и гумената топка
Антон Тодоров, град Лом
Дъждът валеше от дни. Седемгодишният Влади го наблюдаваше от прозореца на стаята си и се ядосваше много, защото с баща му не могат да изпробват в парка новата гумена топка, която дядо Захари му подари за рождения ден. И без друго, бащата на малкия Влади никога нямаше време за него. Много обичаше той първородния си син, но беше търговски представител по професия и много пътуваше. Но Влади дори не подозираше, че този скучен дъждовен ден щял да остане в детското му съзнание като един от най-хубавите дни в живота му! Виновникът за това, разбира се, беше не кой да е, а собственият му баща, който в този дъждовен ден решил да вземе Владимир със себе си, тъй като имал командировка до съседен град, а в края на деня се прибирал.
Той решил да съобщи добрите новини на Влади, като започнал да тупка с новата гумена топка в коридора на къщата. Щом чул подскачането на топката, Влади веднага разбрал, че баща му още е вкъщи и че не го е забравил. Той тутакси се метнал на врата му и не го пуснал, докато не пристигнали в Калафат, където бил командирован бащата.
Служебните му срещи бързо приключили. До обратния влак имало още малко време, а навън било слънчево и много приятно. Баща и син набързо направили една футболна среща на малки вратички в близкото до гарата игрище. Поборили се малко, хапнали по един захарен памук и се качили във влака на път за вкъщи. А обратно във Видин дъждът бил единственият мълчалив свидетел на тяхната искрена умора и радост от тези откраднати моменти между баща и син, които от този ден нататък си обещали, че ще ритат футбол с новата гумена топка всеки свободен момент, не само през уикендите.
Приказка за Дъжда и гумената топка
Мими Петрова – гр. Бургас
Навън било дъждовно, студено и неприятно за мероприятия на открито. Но семейството на малката Кати не се плашело. Всички те били „луди глави“ и много контактни, а спортът бил житейското им верую. Като се започне от бабата и дядото на Кати, които цял живот се прехранвали със спорт – дядо й бил професионален атлет на дълги разстояния, а баба й Ваня – дългогодишна шампионка по художествена гимнастика. Майката на Кати наследила таланта на майка си, въпреки че не била едно от златните момичета на България в художествената гимнастика, тя успяла да запали и у малката си дъщеря тази магия, която чувствала в залата, когато започвало съчетанието с топки. Двете спортистки имали дори своя любима гумена топка, без която не тръгвали на състезание или тренировка. В тази дъждовна събота обаче, семейството на Кати успяло да се събере заедно и да прекара малко време заедно в парка във Видин, на брега на Дунава. Като свидетел на тяхната искрена семейна идилия, дъждът продължавал да вали, споделяйки радостта им, която се увеличавала още повече в очите на майка и дъщеря от присъствието на тяхната късметлийска, любима гумена топка.
Снимка: https://pxhere.com/