По дъното на Панонско море
Соня Мачорска
Панонското море е водоем, който е съществувал в района на Панонската равнина около 30 милиона години и е изчезнал преди около 600 000 години. Той обхващал района между Алпите на запад, Динаридите на юг, Карпатите и Родопите на изток и югоизток.
Преди около 34 милиона години се е образувал Панонският басейн. В миоцена през него прониква вода от океана Тетис. От миоцена до Леванта Панонското море премина през пет фази на съществуване и три етапа – море, езеро и блато. Този несъществуващ вече воден басейн се е простирал на земите на днешна северна и източна Хърватия, североизточните части на Словения (Прекомурие), източните части на Австрия, западна Словакия, крайния юг на Чехия, почти цялата Унгария, западна Румъния, част на Закарпатска Украйна и значителна част от Сърбия (Войводина, Сумадия, Поморавле).
И днес в земите на Тимочка Крайна, Сърбия, могат да се видят стотици варовикови камъни-фосили. Част от тях са добивани в каменоломни наоколо и са използвани от хората за различни градежи – долна част на къщи и стопански постройки, каменни огради. Върху каменните късове ясно се виждат вкаменелости от малки и средноголеми мидички, различни големини охлюви, листа от сухоземни растения и др.
През последната фаза от съществуването на Панонско море то еволюира от „езерото“ до „етапа на бара“. Вода останала само в дълбоките вдлъбнатини, а останалата част се стичала по долината на Прадунава над дефилето Джердап. Преди около 600 хиляди години Панонското море окончателно изчезва, формира се модерна хидрографска мрежа, в която доминира течението на Дунав и неговите притоци. Част от Панонско море днес е останала в езерото Балатон, Унгария.
