Приказка за Жабчето с двете шапки
Соня Мачорска
Преди около седмица видях различни фигурки от пластелин, направени от петгодишния Константин Динич от град Свърлиг, Сърбия. Интересна ми се стори именно фигурката Жабчето с двете шапки и така „се роди“ заглавието за днешната приказка. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за ризата и Петела. Разкажете къде живеел този Петел, къде срещнал ризата? Харесала ли му е, дали я облича и кога? А може би са се сприятелили? За какво си говорят, какво правят заедно, къде ходят?… Чакам вашите приказки за ризата и Петела. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (26 април), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 27 април.
Приказка за Жабчето с двете шапки
Антон Тодоров, град Лом
Жабчето Жорко си имало две шапки. Нито повече, нито по-малко. Точно две шапки! Ще попитате защо са му притрябвали цели две шапки на едно жабче? За какво ги използва? Какво ги прави? Е, ще ви кажа! Просто нашето мило, сладко жабче харесва и зимата, и лятото. През зимата, когато ходи на хижа високо в планината, жабчето Жорко носи своята зелена вълнена зимна шапка, с която се отличава в падналия бял, пухкав сняг. Слага си я и когато кара ски с приятелите- жабчета от неговото блато край града. Зимната шапка му служи и при разходка из планината – да го пази от настинка в студа.
Другата си шапка, също зелена, но гумена, той ползва, когато се гмурка в река Дунав край крепостта „Баба Вида“ във Видин, гостувайки на своите родители. Тази гумена шапка му е подарък от неговия дядо и е същата, като на един от братовчедите му..
Веднъж Жабчето Жорко играел на криеница със своите приятели. Как се случвало не знам, но той никога не откривал скришно място и все го намирали. Натъжил се, разплакал се, но се сетил за втората си шапка. Изтичал до дома, взел я и ето какво направил! Скрил се между големите листа във водата и зачакал! Тичали другите жабчета, тичали, търсили го – няма го! За да не ги кара още дълго да го търсят и за да ги обърка, Жабчо се показал между листата с гумената зелена шапка. Видяло едно жабче само шапката, помислило го за неговия братовчед и се развикало да го чуят всички. Тогава Жорко излязъл, другарите му разбрали, че са се объркали и така вече не му се присмивали, че само той не може да се скрие на тайно място!
Е, това е обикновената история за едно необикновено жабче, попаднало в също толкова обикновено-необикновена житейска жабешка ситуация!…