171 години от въстанието в Северозападна България 1850-та
Под патронажа на вицепрезидента на Република България – г-жа Илияна Йотова, в Белоградчик тържествено бе отбелязана 171 годишнината от въстанието Северозападна България от 1850 лето. Гости на тържеството бяха Огнян Асенов – областен управител на област Видин, Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Даниил, Владан Радованович – представител на община Княжевац, Република Сърбия, акад. Пламен Карталов – директор на Софийска опера и балет, кметове от съседни общини, директори и управители на институции, представители на политически партии, ученици и гражданство.
В началото на ХІХ век Османската империя разселва бунтари от Пиринска Македония е Тетевенско в периферията на Високата порта – Видинска, Белограчишка и Кулска каази, смятайки, че заточените българи ще се укротят… „Шило в торба не стои“, обаче… Още повече, че положението на раята в края на века става нетърпимо. Ден след ден, година след година, се трупа мъката в поробеното българско сърце и все по-здраво се стиска юмрукът на мъжете… Докато един ден в ковачницата на Тодор Рунявеца, преселник с целия се род от Тетевенско в село Старопатица, най-личният от синовете му – Спас, захвърля ковашкия чук и казва на баща си, че така повече не може и че обществените работи са по-важни от клепането на мотики, рала и др. Това е Спас Тодоров, който с личните си качества успява да спечели хората. Той е най-видният водач на Въстанието, успял с идеите си за свобода и независимост на българите да убеди хиляди, които да се включат в боевете.
След разгроменото въстание се водят преговори с турските власти, които довеждат до минимални данъчни облекчения, но са значителен успех за тежкия ХІХ век.
Въстанието в Северозападна България 1850 година се случва след престоя на унгарския революционер Лайош Кошут във Видин от 22 август 1849 до януари 1850 година. По това време Кошут и съратниците му запознават видинчани със събитията от Унгария и със съвременната европейска политическа мисъл. Посланието им, че „правдина се добива с кръвнина” е една от причините българите от Видинско още веднъж да потърсят начин да унищожат господарлъците в родния си край. Кулминация на създалата се революционна обстановка е въстанието от 1850 година.
В словото си кметът на общината – инж. Борис Николов, припомни историческите събития от преди 171 години, акцентирайки върху факта, че: „Това е въстанието, което постига до голяма степен и своите жадувани икономически и социални свободи…“
Значимостта и ролята на въстанието в историята на България подчерта в словото си г-жа Йотова – вицепрезидент,: „Пред волята, пред вярата, пред желанието и жадуваната свобода, пред родолюбието и обичта към род и родина не може да се изправи нито едно оръжие, защото тези качества, тези чувства са много по – силни. Тези хора дадоха живота си, дадоха го, за да я има днес България, да ни има всички нас.“
Снимки: Пресцентър Община Белоградчик