Приказка за бурето и мравката
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за зебрата и намазаната филийка. Разкажете как така и къде са се срещнали зебрата и намазаната филийка? За какво са си говорили или какво са правили заедно?… Чакам вашите приказки за зебрата и намазаната филийка. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (7 юни), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 8 юни.
Приказка за бурето и мравката
По идея на Антон Тодоров, град Лом
Живял преди години в едно малко село един майстор на бъчви. Дворът му бил пълен с готови бъчви, с метални обръчи и летви. Работел той от сутрин до вечер, редял готовите бурета и чакал купувачи. Така, ден след ден, дворът му се запълнил и вече нямало никакво място. Майсторът започнал да прави втори и трети „етаж“ бъчви, но тези, които били на-отдолу, започнали да пъшкат, защото посестримите им тежали.
Един ден имало силен вятър, който търкулнал една-две бъчви, те разбутали други и така върволица от бъчви се „запътила“ по пътя…
Една от бъчвите се ударила в близко до пътя дърво и там спряла. Отдъхнала си от бързото търкаляне и леко задремала. Не минало много време, когато до дървото минала мравка. Видяла тя огромното нещо, опряло се о дървото, обиколила го, полазила отгоре му, почукала леко с краче, но никой не й отговорил. Бъчвата спяла вече дълбоко и нищо не чувала. Мравката намерила една цепнатина, мушнала се там и също заспала.
Сутринта, когато се събудила и се огледала, видяла само вода. Накъдето и да погледнела – само вода! Бурето плавало спокойно сред бурните вълни, огрявано от изгряващото слънце.
Уплашила се мравката, завикала за помощ, ама кой да я чуе насред морето! Бъчвата се люшкала наляво-надясно от вълните и дори не подозирала, че има спътничка на „гърба“ си. А мравката погъделичкала с едно краче бъчвата и чак тогава тя разбрала, че не е сама. Заговорили се, опознали се и се оказало, че и на двете им харесва да пътуват. Така започнали техните приключения, които не свършват и днес. Бъчвата и мравката обичалят по разни пътеки, плават по реки и морета, търкалят се в пустинята дори и не им омръзва! Обикалят и опознават света. За да може, когато се приберат някой ден у дома, да има какво да разказват на своите приятели.