Мартеници, цъфнали дървета, щъркели…
Соня Мачорска
Зимата и пролетта се смесиха тази година. Или по-точно, зима нямаше във Видин, а пролетта настъпи месец по-рано. В деня на Баба Марта сливите, бадемите и някои храсти цъфтят, първите щъркели, мъжките, долетяха на различни места и ремонтират гнездата… Пеликаните се завърнаха преди месец, а горските сови изобщо не долетяха да зимуват в града…
Но Баба Марта е тук, усукала бели и червени конци за здраве и щастие, против уроки, които раздава на всички! Само че… мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат на клончета от цъфнало дърво или храст. Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. А тази година цветовете на дърветата и щъркелите изпревариха Баба Марта…
Този обичай, смятан за най-българският, е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства и в Румъния, и в Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Северна Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завръзването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийската (палеобалканска) древност.