Уникален иконостас в Раковишкия манастир
Соня Мачорска
Раковишкият манастир „Св. Троица“ е основан през Средновековието – 10 -11 век. Единствената сграда, оцеляла от тогава, е църквата, датирана между 12-14в. Останалата част от манастира е разрушавана неколкократно по време на турското робство, а за последен път обителта е плячкосана в началото на 19в. по времето на бунта, ръководен от Осман Пазвантоглу. Сега Раковишкият манастир е действащ женски манастир.
Тези дни църквата в манастира се сдоби с ново обзавеждане – уникален иконостас, изработен от дърворезбаря Николай Николов от Видин, както и друга по-дребна църковна утвар. Основният дарител е видинчанин, който живее в Югозападна България, както и още трима наши съграждани с благослов на НВП Видински митрополит Даниил.
Иконостасът е уникален с това, че прецизните детайли са изработени на CNC-фреза, които след това са монтирани върху основни дървени плоскости от червена върба и топола. За разлика от други църковни предмети от видинските църкви, изработени с помощта на подобна фреза, които са с вдлъбнат релеф, тези са изпъкнали. Иконостасът е единствен по рода си в България засега. Дървесината, от която са изработени, както основата, така и орнаментите, е импрегнирана и защитена срещу дървояди или каквито и да било други насекоми.
Раковишкият манастир се намира под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан, на 4 километра северозападно от село Раковица, област Видин, почти на границата със Сърбия.
През 1848г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът е бил и център на национално-освободителните борби на българския народ. Там водачите от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско взимат решение за въстание през 1850г. След Освобождението, в памет на загиналите в това въстание, е построена нова църква с долепена до западната й страна висока камбанария.
Николай се „запознава“ с дърворезбата в едно от видинските училища, където посещава кръжок. Занаятът го увлича. След години с група приятели дърворезбари изработват иконостаса на църквата в с. Буковец. Така „тръпката“ го отвежда там, където му е мястото. Изпод талантливите му ръце са „излезли“ десетки творби на дърворезбарското изкуство. Николай с особена гордост застава до изработения от него проскинитарий с чудотворната икона на Света Богородица (на близо 300 години). Гордее се и с Владишкия трон в Троянския манастир, с двата напрестолни кръста в Лопушанския манастир, с църковната утвар в различни български църкви и най-много – във Видин.
Николай Николов е единственият българин, включен в „Каталог мастеров современного християнского искусства“, издаван от Московската патриаршия. През 2017 година Каталогът за първи път включва материали за художниците на съвременното християнско изкуство не само от Русия, но и от чужбина. Изданието съдържа икони, бижута, мозайки, архитектура, скулптура, малка пластика, керамика, порцелан, кутии живопис, goldwork бродиране и шиене мъниста, дърворезби, кост и камък, боядисване, миниатюрен, занаяти, монументално изобразително изкуство, фотография , рисуване върху емайла, работата на дизайнерите и информация за техните автори. Целта на „Каталог мастеров современного християнского искусства“ е да покаже нивото на развитие на християнското изкуство и да привлече вниманието към произведенията на съвременното изкуство.
През 2016 година Николай участва в Петото международно Бианале, което се организира през две години от Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Кръстен на Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола, Майсторът-дърборезбар продължава да твори чудеса с ръцете и ума си, украсявайки най-светите за православните християни места и оставяйки следа след себе си. Защото знае, че „по делата се познават…“