Тайната на Салахадин Баба тюрбе и златото
Салахадин Баба тюрбе (теке) се намира в двора на Старата болница във Видин, цялото обрасло в бръшлян. Издигнато е върху християнско гробище. Тюрбе означава гробница, над която е изградена куполна постройка. Преданието разказва, че някога в текето имало закопано съкровище, наистина изнесено от България преди години…
Каква е историята на текето? В отбраната на град Видин през Австро-турската война (октомври 1689г.) взимат участие и турски доброволци. Еничарът Салахадин бей с 1000 доброволци излиза от крепостта през Еничар капия и атакува австрийките войски край днешната Стара болница. Той и цялата му дружина загиват.
След стотина години, по нареждане на Осман Пазвантоглу, на мястото на загиналите във войната е издигнато тюлбе. Салахадин (Садедин) Баба е възпят от турското население като национален герой и светец, паднал в бой с „неверниците“. А понеже преданието говори, че и преживе Салахадин бил праведен, мъдър и справедлив, бил уважаван и от християните.
Било през 70-80-те години на 20 век. Във Видин се движели най-вече съветски или източногермански автомобили. Веднъж в града обаче се появил турски автомобил, зорко следен от когото трябва. Няколко дни нямало нищо притеснително в поведението му – бил отседнал на хотел, разхождал се, с никого от местните не се срещал. Даже „заболял“ в един момент и го приели в болницата. В старата болница. Дали тогава бдителността намаляла, не знам, но една сутрин персоналът открил, че човекът го няма, автомобилът му го нямало, дори при направената проверка се оказало, че вече бил преминал българо-турската граница… Дни по-късно се разбира, че в тюрбето е копано и „нещо“ е взето…
А ето какво разказва Митко Петров: „Бях ученик, някъде 1974-76 година, майка ми работеше медсестра в очно отделение в старата болница. Тя ми каза: „Нали обичаш история? Ела да видиш!… Гърнето с османски лири е било зазидано, те са знаели коя точно каменна плоча да извадят.“ И ме заведе да видя. Години наред се виждаше очертанието на зазиданата делва. И сега, ако минете оттам, ще видите издадената каменна плоча, горе вдясно!“
Това е историйката, а иначе този вид гробници е характерна турска сграда, каквито турците строели по българските земи по времето на султан Селим III. Стените са каменни, изградени от обработени камъни. Четирите ъгли са оформени с тънки, тричетвърти „вградени“ декоративни колони, които не достигат до главния корниз, а спират на около 50 см под него. От тази точка ъгълът се допълва до прав, оформяйки красив ръб. Такова декоративно оформление на четирите ъгли има и във фасадата на джамията на Осман Пазвантоглу.
Някога до текето се е намирал и мусафирхана – място, в което са отсядали пътници-мюсюлмани или дервиши. Около текето бил и военният лагер на еничарския корпус, оттам и названието на капията – Еничар.
В момента гробницата е празна. Обявена е за паметник на културата от местно значение – обрасла, запустена и забравена…
Снимка: Уикипедия