Какво не знаем за стогодишната видинска жп гара
Идеята за построяване на железопътна линия до Видин е занимавала дълго време градските първенци. През 1894 г. видинският народен представител Георги Добринович внася в Народното събрание такъв проект. През 1898 г. тогавашния видински кмет Хаджи Георги Хаджийончев дори води делегация в столицата, която моли за построяване на железница Мездра – Видин.
В периода 1895-1900 г. се извършва проучване за железопътно свързване на Лом и Видин със София, като първоначалното намерение е било да се построи линията между гара Мездра и Лом, след което с железен път, изграден покрай Дунава да се стигне до Видин. Скоро след това, през 1904 г. е направено проучване за връзка по долината на река Огоста, а само година по-късно следва ново проучване, при което бъдещото трасе на линията вече преминава през Брусарци, информираха от Пресцентъра на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).
Окончателното решение, което се приема, е като основно направление да се изгради железопътната линия Мездра-Брусарци-Видин с дължина 181 км, а като отклонения от нея да бъдат построени Бойчиновци-Берковица с дължина 37,6 км, и Брусарци-Лом с дължина 24,4 км. За изграждане на железопътната линия и двете й отклоненията, в края на месец май на 1908 г., след проведен търг, строителството е възложено на търговската банка „Кирил Кирчев и С-ие“- София, при договорирана строителна стойност за целия обект 22,725 млн. златни лева. Впоследствие банката създава акционерно дружество „Главно предприятие за построяване на железопътна линия Мездра-Видин“, което поема организацията и изпълнението на строителните работи. Съгласно договора, те трябва да продължат не повече от три години, и следва да приключат в края на м. юли 1911 година. Този срок обаче не е спазен, и правителството е принудено да го продължи с още две години.
В строежа на последните 40 км от линията до Видин се включва населението с доброволен труд, трудоваци и дори около 2000 белогвардейци от полка на генерал-майор Михаил Пешня, лагеруващи в Белоградчик.
Началото на първата Балканска война през м. септември 1912 г. допълнително променя строителните планове. В напреднала фаза е само строителството в участъка Мездра-Брусарци и отклонението за Лом. Решено е работата да продължи със силите на железопътните строителни части на действащата армия, които са подчинени на Управлението на железопътните съобщения. Съдействие оказват и инженерни войски. Участъкът Мездра-Брусарци-Лом е въведен в редовна експлоатация на 18.09.1913 година. /p>
Няколко дни преди това, на 14.09.1913 г. Главното предприятие. отправя искане за анулиране на договора. Правителството отказва да уважи това искане на акционерното дружество и продължава строителните работи в участъка Брусарци-Видин за негова сметка. До средата на м. май 1916 г. е завършено строителството на отклонението Бойчиновци-Берковица. Военновременните ограничения до 1918 г. и последвалите след войните сътресения в националното стопанство забавят изграждането на линията към Видин, и тя е предадена за експлоатация едва на 01.07.1923 г. Основните й технически параметри: минимален радиус на хоризонталните криви 300 м и максимален надлъжен наклон 25 промила, са напълно в духа на изискванията за железопътно строителство от онова време. Присъствието при откриването на линията на цар Борис III е свидетелство, че то е било събитие с национално значение.
Тържественото откриване на линията Мездра-Видин, 01.07.1923 г. Мъжът в средата с каскета е цар Борис III. Снимката е от гара Александрово, сегашно Димово.
От 1953 до 1964 г. горното строене на железопътната линия Мездра-Видин е подновено (за първи път в България по механизиран способ) с тежкия тогава тип релси S-49, с дължина 24 и 25 метра. В периода 1983-1988 г. линията е електрифицирана.
С реализацията в близките години на големия инфраструктурен проект „Модернизация на железопътната линия Видин – София “, на Северозападна България ще се осигурят железопътни линии с най-съвременно качество. Мащабните по обем строителни дейности са с прогнозна стойност над 2 млрд. евро. Проектът предвижда в много участъци железният път да бъде изграден по съвсем ново трасе, като се реконструира железният път с по-тежък тип релси, изгражда се изцяло нова контактна мрежа и много нови инженерни съоръжения. След реконструкцията, новоизградената железопътна линия ще отговаря на последните изисквания за сигурност, надеждност и оперативна съвместимост. Влаковото движение ще може да се извършва със скорост на движение до 160 км/ч за пътнически и 120 км/ч за товарни влакове.
В област Видин попада последният участък от железопътната линия Видин – София, Видин – Медковец. Индикативната стойност на строителството е приблизително € 613 530 000. Предвижда се модернизацията да се извърши с европейско финансиране чрез програма Механизъм за свързване на Европа, като максимално допустимия размер на безвъзмездната помощ е 85%.
В железопътен участък Видин – Медковец ще бъдат изградени два тунела с дължини съответно 325 и 2975 метра, 6 броя мостове с обща дължина 564 метра, виадукти и естакади – 11 броя с обща дължина 4680 метра. И не може да не се спомене може би най-интересното съоръжение: естакада с дължина 1126 метра и височина 112 метра.
Снимките са осигурени от Рачо Миланов и „Старият Видин“