И се срещнахме след петдесет…
Малко или много са тези петдесет години, този половин век? Вероятно не са малко, но когато погледнеш назад, имаш усещането, че времето е преминало бързо-бързо, сякаш миг…
Събрахме се – първите от Математическата гимназия, випуск 1974 година. С някои се разпознахме, с други „се запознахме“… Нормално. Едни са наедрели, други – помъдрели и косите им бели-бели…
Спомнихме си ония години, когато ходехме с униформи на училище, с фуражки и барети, когато момчетата трябваше да са подстригани късо, а момичетата с дълги коси – да са ги вързали на опашка или плитки. Спомнихме си колко много се учеше, как всеки от нас се опитваше да достигне мечтата си и да бъде приет във висше училище. И как успявахме с много труд. Когато не можеше да се кандидатства през януари в последния клас (тогава единайсти), да има пробни изпити през пролетта или да се класираш без изпити. Имаше матури и чак след тях. В Математическата гимназия също се влизаше с изпити, със сериозни изпити.
На юбилейната ни среща беше само учителката ни по история и класен ръководител на 11Б клас – Райна Матеева. Прехвърлила осемдесетте, тя разпозна доста от бившите си ученици. Всъщност, тя е единствената преподавателка от началото на учредяването на МГ-то, „живата“ му история и днес, която история тя разказа преди две години, когато се честваше юбилея от създаване на училището.
Празнувахме заедно с ПГ-то – сегашното Средно училище „Цар Симеон Велики“, защото тогава Математическата гимназия се помещаваше в тяхната сграда. Мили спомени, стари приятели, съученици. И една песен, която продължава да се пее от абитуриентите, изпълнявана от Формация Студио „Балкантон“ (ФСБ) „Ще се срещнем след десет години“