„Обеленият“ паметник
Паметникът на съпротивата е открит през октомври 1965 г. Строежът на монумента започва през 1963 година и е трябвало да бъде завършен година по-късно, но работата се забавила. Причината за това забавяне е набавянето на гранит от най-високо качество, който се добивал в местност, до която имало резиденция на Тодор Живков и достъпът на тежки камиони там бил забранен, разказва Нинко Заяков, активно участвал в съграждането по случай 40-годишнината от Септемврийското въстание.
Днес паметникът е оставен сякаш на самотек. Години наред „изчезват“ една по една гранитните плочи, с които е облицован – както самия паметник, така и пространството около него. Деца се катерят по страничните групови скулптурни композиции, „чоплят“ семки, плюят… Грозна гледка.
Паметникът се намира при Сарай капия, наречена така, защото на това място са се намирали турските сараи на пашата на Видинския вилает, превърнати в затвор след Освобождението от турско робство, разрушен при изграждане на паметника.
Скулптор на паметника е Христо Симеонов, който има видински корени. Негови помощници са скулпторите М. Измирлиев и И. Петров.
Подобно съдбата на „обеления“ паметник е и тази на мемориалния параклис, посветен на жертвите на комунизма, който се намира срещу сградата на Областна управа, открит през 2002 година. В този случай обаче става дума за саморазрушаване. И отново за безхаберие, разбира се.
Не знам от кои корени у нас тече тая „страст“ към рушенето, но става пословична за нацията и държавата ни, за жалост…
