174 години от въстанието в Северозападна България 1850-та
Възпоменателното събитие по повод 174-та годишнина от въстанието през 1850 година, започна в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ в Белоградчик, където Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Даниил в съслужение на Негово Високопреподобие Архимандит Антим и свещеници отслужиха панахида в памет на загиналите борци за свобода, съобщиха от Пресцентъра на Областна управа – Видин.
На честването присъстваха още Ани Арутюнян – областен управител, Боян Минков – кмет на Община Белоградчик и др.
С традиционно литийно шествие присъстващите се отправиха от централния площад „Възраждане“ до Белоградчишката крепост „Калето“, където поднесоха цветя на паметника на загиналите въстаници.
Годишнината от възпоменателното събитие завърши с възстановка на Въстанието от 1850 година, в което се включват над 10 000 въстаници, а загиналите са над 4 000 души. В пресъздаването на боевете в Белоградчик участваха над сто човека от Сдружение за съхранение на национални традиции „БДИНЦИ“ във Видин, както и патриотични клубове от общините Мъглиж, Стара Загора, Лесичово и Самоков.
В началото на ХІХ век Османската империя разселва бунтари от Пиринска Македония е Тетевенско в периферията на Високата порта – Видинска, Белограчишка и Кулска каази, смятайки, че заточените българи ще се укротят… „Шило в торба не стои“, обаче… Още повече, че положението на раята в края на века става нетърпимо. Ден след ден, година след година, се трупа мъката в поробеното българско сърце и все по-здраво се стиска юмрукът на мъжете… Докато един ден в ковачницата на Тодор Рунявеца, преселник с целия се род от Тетевенско в село Старопатица, най-личният от синовете му – Спас, захвърля ковашкия чук и казва на баща си, че така повече не може и че обществените работи са по-важни от клепането на мотики, рала и др. Това е Спас Тодоров, който с личните си качества успява да спечели хората. Той е най-видният водач на Въстанието, успял с идеите си за свобода и независимост на българите да убеди хиляди, които да се включат в боевете.
След разгроменото въстание се водят преговори с турските власти, които довеждат до минимални данъчни облекчения, но са значителен успех за тежкия ХІХ век.
Въстанието в Северозападна България 1850 година се случва след престоя на унгарския революционер Лайош Кошут във Видин от 22 август 1849 до януари 1850 година. По това време Кошут и съратниците му запознават видинчани със събитията от Унгария и със съвременната европейска политическа мисъл. Посланието им, че „правдина се добива с кръвнина” е една от причините българите от Видинско още веднъж да потърсят начин да унищожат господарлъците в родния си край. Кулминация на създалата се революционна обстановка е въстанието от 1850 година.
Снимки: Пресцентър Областна управа