Литературен туризъм
Силва Василева
Хилядолетия наред, следвайки хода и напредъка на човечеството, цивилизациите са се появявали и развивали, процъфтявали и западали, в резултат на което са оставили наследство, носещо своя незаличим отпечатък в историята на света. Това наследство демонстрира върховите моменти в развитието на човечеството, независимо дали тези върхове се измерват в изключителните размери на съхранените паметници, или в уникалността на картините и музиката. Културното наследството разказва историята на човечеството, а туризмът, от своя страна, оживява това наследство.
През втората половина на 20. век в терминологията, свързана с туризма и по-конкретно с културния туризъм, навлизат понятията „културен коридор“, „културен маршрут“. Какво всъщност се крие зад тях?
Понятието „културен коридор“ като понятие за пръв път е лансирано през 1974 от румънския учен, академик Разван Теодореску и характеризира един специфичен феномен на Югоизточна Европа, а именно – традиционните териториални направления в региона, по чието протежение циркулират културни ценности, идеи и иновации в единни и непрекъснати връзки, влияния и взаимодействия. (Кръстев, 2009) Понятието възниква по повод на Югоизточна Европа, която е „истински кръстопът на цивилизации, религии, отношения и взаимовръзки през вековете“.
Културният туризъм е онова прагматично осъществяване на съхранената в културните коридори памет, от която могат да се родят много нови идеи. Туризмът е отличен начин за насърчаване и предоставяне на достъп до културното наследство на даден регион или държава. Туризмът носи пари и работни места в градовете и регионите, но може също така да навреди на ежедневието на жителите и на културата и наследството на района, тъй като е пряко свързан и с последствията от прекомерната туристическа употреба на даден район, а именно свръхпосещаемост на даден обект, пренаселеност, културно присвояване и загуба на автентичност.
Извън чисто икономическия характер на туризма, в същността си той носи много по-дълбоки послания към ангажираните с него, както от страна на предлагащите, така и от страната на потребителите на туристически услуги. Културният туризъм поставя особен акцент върху комуникацията между дейностите в сферата на културното и самия туризъм като дейност. Осъзнаването на културните маршрути като част от културното наследство е резултат от еволюцията на представите за ценността на културното наследство. А литературата и изобщо словото е онази сплав, която изгражда мостовете в културните коридори. Благодарение на словото и на словесността ние можем да разчитаме посланията на предците си, независимо дали сме техни преки или не наследници, да отправяме своите послания към бъдещето или към други участници и не на последно място – да се „чуваме“.
Но как литературният туризъм и литературните маршрути могат да спомогнат за развитието на регионите днес?
Културата на всеки регион е възможност туризмът да се превърне в устойчив фактор, както за привличане на туристически поток към определен регион, така и за експорт на култура и научно познание извън пределите на региона и на страната. Средата на 80-те години на XX век са време, в което се появи нова фаза на туризма, която много повече набляга и подчертава върху културния компонент на туристическите преживявания. Този фокус води до преосмисляне, както на обектите и природата на туризма, така и на неговото въздействие. Въпросът, който се поставя е: дали културата, в частност литературата, се е превърнала просто в удобен маркетингов трик, или е настъпила фундаментална промяна в природата на туризма? С други думи, културата на туризма мода ли е, или нова социална форма на общуване?
Литературата като културен продукт може да се трансформира в различни други културни продукти. Като медия, която предава събития в обществото, литературата може да се разбира като усилие да се абстрахират различните събития и да служи като въображаема естетика, която се размива между факта и измислицата.
Видовете литературен туризъм, според Anne Hoppen, са: Родни места на писатели. Представят живота, семейната среда и социалния статус на писателя пред туристите. Тези места могат да бъдат разглеждани като ключови в литературните турове; Гробове на писатели: позволява на посетителите да изживеят форма на духовна комуникация с починалите известни писатели. Често се асоциират с превръщането на авторите в героични и символични фигури; Туризъм, свързан с места от художествени произведения – това са места, създадени във въображението на писателя. Разделят на реално съществуващи и нереални; Туризъм, свързан с посещения на книжарници – основна мотивация за пътуване в тези случаи е посещения на книжарници с цел посетителите да проследят творбите на местен автор и други, вдъхновени от литературата произведения; Литературни фестивали: един по-традиционен начин за включване в литературния туризъм е чрез литературните фестивали. Тяхното значение е свързано предимно с утвърждаване на националната идентичност и възраждане на традицията. (Hoppen, 2011)
Разглеждането на даден обект като туристическа атракция се определя от някои фактори като интерес, достъпност, удобства и др. Литературата като културен продукт, изпълнен с културна стойност, може да се използва като туристическа атракция и хората могат да научат и разберат съдържанието на ценността, както и да се насладят на красотата, съдържаща се в атракциите. Литературните произведения могат да се използват като туристически атракции под формата на музеи, исторически документи, паметници, исторически сгради, както и като хора и култура.
Литературният туризъм е нов вид туризъм, той се нуждае от атрактивни и вдъхновяващи обекти като място, където туристите да посещават автори, свързани с литературата и тяхното литературно творчество. За да направите туристически пакет в литературния туризъм, са необходими планиране и подготовка, така че предлаганата атракция да бъде забавна, но и полезна. Появата на литературния туризъм като туристическа атракция в няколко европейски страни вдъхнови други страни да направят същото. Едно от най-посещаваните места в Лондон е музеят на Шерлок Холмс. Основан през 1990 г., това е първият в света музей, посветен на измисления детектив и легендарен литературен герой Шерлок Холмс. Музеят се помещава в четириетажна викторианска сграда, построена през 1815 г. и е включена в списъка на сградите на Нейно Величество с архитектурна и историческа стойност.
Литературата като туристическа атракция все още не е получила достатъчно внимание в България. Възрожденските къщи музеи са по-често част от историческата разходка в даден град. Така например, в Копривщица в родните къщи на двама от класиците на българската литература – Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, са част от цялостната разходка в този град музей, но не се разглеждат като част от възможен литературен маршрут, въпреки неголямата отдалеченост на града от Сопот и Калофер, където са родени двама от най-известните български възрожденски писатели – Иван Вазов и Христо Ботев. Родната къщата и местата, където е живял и творил някой известен литературен деец има потенциала да се наложи като дестинация за литературен туризъм.
Литературният туризъм възниква тогава, когато авторите или техните произведения са толкова популярни, че хората са привлечени или от онези места, свързани с твореца като родно място, дом, в който е живял, място, на което е пребивавал, дори и това да е само легенда.
И всичко това е свързано с въпроса как културният ресурс може да се включи в цялостната концепция за развитие на региона, в частност – на туризъма. Тук действителността налага да се извърви една много важна стъпка, а именно – културното наследство, с което регионът разполага, да не остане само на ниво посещение. Защото ако остане само на ниво посещение, то каузата „печеливш културен туризъм“ е изгубена. И в това е именно сърцевината на тази тенденция, зародила се преди повече от четири десетилетия – че само посещение не е достатъчно. Много по-важно е да се потърси изживяване, съпричастност, мотив да накараш посетителя да дойде пак или да насочи някой друг по този маршрут. Да, за това се изискват немалко инвестиции, но и не само това. Да създадеш интерактивен музей на даден автор, в който да те посрещат гидове, облечени в дрехи от неговата епоха, да сервират напитки в сервизи от времето, в което е творил или с помощта на съвременните технологиите да се пренесеш на местата, където е живял – за това безспорно се изискват средства. Но да разкажеш с любов и отношение за знакови места от твоя град – това не изисква толкова много средства, а при добро и адекватно прилагане на маргетингови механизми и инструменти, може да донесе популярност и последваща печалба за съответното населено място.
Въвличането на хората от региона в представянето на живия културен продукт, изваждането им от границата на техните микрообщности и отварянето на натрупаното в тях познание за хора, идеи и места, превръщащи региона в част от литературен маршрут и цялостен културен продукт. Литературата може да допринесе за популярността на литературния туризъм както чрез устна/писмена форма, така и чрез брандиране на туристически дестинации, които са кръстени на герои или събития. Литературата като обект на туризма може да бъде взаимно полезна, ако е овластена от участниците в туризма чрез различни реликви, самите автори и техните произведения. Литературни реликви под формата на помещения, книги, ценности, гробища могат да се използват като туристическа атракция. Това може да бъде част от нашата признателност към писателите, които са се борили да развият индонезийската култура, особено в областта на литературата, която сега е надхвърлила ограниченията.
Силва Василева е възпитаник на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавния библиотекарски институт в София (днес Университет по библиотекознание и информационни технологии). Притежава образователни степени по българска филология, медии и реклама и библиотекознание. Дълги години работи в системата на библиотеките – първоначално в родния си град Ихтиман, а след това в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. Днес е заместник-директор в Средно училище „Йордан Йовков“ – Русе и често посяга към редакторска работа на публицистични и художествени текстове.