Отново в родния дом
Надя Захариева
Разделиха Баба Мария и Дядо Иван – тя отиде при дъщеря си в града, а той, вече сам, унил и болен, неочаквано се озова в старчески дом. Защо стана така, никой не разбра. Баба Мария и Дядо Иван по принуда напуснаха къщата си, построена с труд, с много лишения и пот на челото. Къща, която им даваше щастлив живот и радваше децата им Лъчезар и Красимира с просторните балкони и тераси, със слънчевите стаи и с високите тавани, с голямата кухня и кръглата трапеза, украсена с вкусни ябълки, круши, сливи, бяло и черно грозде, а дойдеше ли обяд, Дядо Иван разчупваше топлата питка и всички хапваха шопска салата с бобена чорба, с пържена риба сом или със свинска пържола на скара.
Щастливите детски години отминаха, Лъчезар стана строителен инженер и продължи кариерата си в чужбина, а Красимира бе назначена на работа като медицинска сестра в една детска градина. Дядо Иван и Баба Мария останаха сами в тъжни и неспокойни старини. Никой вече не идваше на гости. Нямаше никакви животни, нямаше лозе, нямаше и зеленчуци. Дворът бързо буреняса и запустя, но съдбата пожали самотните родители. Красимира прибра Баба Мария в една тясна панелка на десетия етаж, а Дядо Иван получи легло и храна в пансион за стари хора. Синът Лъчезар редовно му изпращаше пари и колети, пълни с лакомства в шарени хартиени пакети. Дядо Иван раздаваше шоколадите и черпеше с турско кафе, но не се чувстваше добре…
Докато работеше в чужбина, веднъж Лъчезар реши да си отдъхне в едно крайпътно бистро. На отсрещната маса седяха мъж и жена с побелели коси, но усмихнати и елегантни – той беше с бяла риза, а тя – с копринена блуза на цветя. Двамата германци се гледаха влюбено и отпиваха по глътка българско вино „Розе“. „Да, пият вино от нашето мазе, мазето с трите големи бъчви, дали стимул и чудесни настроения на нашите три поколения“. Такива бяха мислите и разсъжденията на Лъчезар. Той стана, плати сметката, забърза към гарата и си купи билет за влака.
След ден или два Лъчезар беше в родния край и веднага се отправи към старческия дом. Той прегърна баща си, просълзи се от радост и доволни, баща и син се върнаха в родния дом. А Красимира майка си „спаси“, като й позволи живота отпреди тя пак да продължи.
Днес Баба Мария и Дядо Иван отново живеят в родния си дом. Лъчезар усилено строи магистрали и пътища навред в нашата страна. Той се грижи за Дядо Иван и Баба Мария, полива, копае, вари ракия и вино…
Докато беше в чужбина, Лъчезар обиколи много страни и напълно се увери, че по-хубава и по-привлекателна от България няма. Така е, но всеки трябва да съхранява и да цени нашите природни, исторически и културни богатства и красоти… И си спомни Лъчезар как Дядо Иван на времето караше близки и роднини на панаири и на цирк с един красив файтон…
Тогава той реши да си купи един красив тракийски кон и всеки почивен ден го впрягаше в запазения ретро-файтон. Така започна с удоволствие ще води гости и туристи до желаните дестинации в нашата позабравена и не добре позната, но прелестна и омайна Северозападна България.