Княз Фердинанд, Видин и Независимостта на България
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в църквата „Св. 40 великомъченици“ в Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.
Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България
Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.
Цар Фердинанд, тогава княз, пристига в България с кораба „Ориент“ и стъпва на българска земя първо във Видин
На 30 юли 1887 г. на Дунав, в устието на р. Тимок, корабът “Ориент”, с който пътува Фердинанд I, е посрещнат от яхтата на бившия български княз Александър I Батенберг, кръстена на негово име. Тук Фердинанд е приветстван от тримата регенти, начело със Стефан Стамболов и след оттеглянето му в салона на кораба, облича генералска униформа. Привечер е посрещнат с 500 топовни салюта в старата българска столица Видин … и прочита, написан на френски език, Манифест към българския народ. Кмет във Видин е Димитър Костов Златаров, а сред посрещачите са: Васил Радославов (министър-председател на страната тогава), ген. Рачо Петров (два пъти министър-председател на България – 1901 и 1903 г.); акад. Михаил Маджаров (депутат, министър в правителството на К. Стоилов), Константин Стоилов (министър-председател на България през 1887 и 1894 – 1899) и др.
В отговор се изказват: Eкзарх Антим I, регентите, министър-председателят Васил Радославов и др. Вечерта около кметството е сложена вечеря с шампанско за официалните лица, а край реката са разположени огньове и множество посрещачи от цялата околност.
Дълго търсих снимка или рисунка на кораба „Ориент“. С молба за съдействие се обърнах към Техническия музей във Виена (Vienna Museum of Science and Technology Technisches Museum Wien), откъдето с любезното съдействие на Волфганг Щрицингер, завеждащ „Авиация и корабоплаване, Трафик потоци и системи за контрол“ ми беше изпратена скица на кораба от книгата на Хоке, Ервин: „Парни кораби DDSG. Чертежи на избрани видове кораби“, Издателство „Мартин Фукс“ , Виена, 2001; Скица 58 (откъс от моята книга „Видин – пристанище на история“)
