Спомен за Сики
Преди девет години на този ден си отиде големият Йордан Тодоров – Сики! Отиде си в Международния ден на музиката – той, музикантът и разказвачът на весели истории!
Осем години преди да напусне този свят, Сики отпразнува 50 година на сцена. Той е първият носител на националната награда “Благолаж” на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово през 1985 г. Сред колекцията от отличия на Сики е орден “Кирил и Методий” (трета степен), 5 златни и 4 сребърни медала от фолклорни фестивали у нас. Роден през 1933 г. в село Синаговци, Сики прави първите си стъпки като изпълнител на автентичен фолклор едва на 12 години. Той беше ръководител на дудучарски оркестър в с. Буковец и фоклорния оркестър към пионерски ансамбъл във Видин. Неговите „лакардии“, както всички ги наричат, са радвали и малки, и големи. Не е минавало посещение на видни държавни ръководители без хумора на Сики. И Тодор Живков е разсмивал, и много други.
Две седмици преди смъртта му, когато го посетих в дома му, за да го поканя да участва във фолклорния фестивал „Дунавци пее и танцува“, той се зарадва истински, защото „го били забравили“. Пристъпваше бавно, подпирайки се с два бастунчета, защото „колената му скърцали като чаркове на стан“ и не го държали… Все така усмихнат и с чувство за хумор, както го знаем. Щеше да разкаже „Мачъка и Седмака“, „Цона Пена от Стакевци“, „Флори и Йончо от Кирин бег“ и „Бранковския кмет“ (нали идват избори…). Повредена кола беше причината, за да не го докарат на Фестивала. Това щеше да е последното му участие пред публика. Чух лакардиите аз и съпругата му Василка. Това ми стига.
Поклон пред ненадминатия му талант! Бог да го прости!