Преселване на даките по време на Римската империя
Цветан Цеков
Дакия (на латински: Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия, предимно в земите на днешна Румъния. (Константин Иречек, „История на българите“). Разселването на даките на определени места в Римската империя обяснява защо на различни места в България има румъноговорящо население. Но нека „погледнем“ историята преди двайсет и повече века.
През 98 година Сената избира за император на Римската империя Марк Улпий Траян. Като войн и император, той много тежко понася загубените войни от Дакия. Първото нещо, което предприема, е да възвърне авторитета на римската армия като непобедима и преустанови изплащането на средства към Дакия, като я победи в нова война. Така през 101 година преминава Дунав и побеждава армията на Децибал.
Със сключения договор Дакия се задължава да върне пленените и дезертирали войни и избягали роби, да разруши крепостите си по Дунав, да разреши изграждане на мост над Дунав, да поддържа два римски легиона на територията си и внася в хазната на Рим злато и сребро. Децибал не могъл да се примири със сключения договор и започнал тайни преговори с царя на Партия да победят Траян. Императорът разбира за заговора и през 105 година отново преминава Дунав при Рациария и Нове по лодкови мостове и по изградения при Дробета мост над река Дунав начело на 13 легиона със 150 000 войни. Дакия е победена и сключва договор, с който е приобщена към Римската империя. Благодарение на заграбените дакийски съкровища и експлоатацията на дакийските златни и сребърни рудници, се подобрило състоянието на държавните финанси. Това позволило в Рим и провинциите на цялата империя да бъде изпълнена мащабна програма за обществено строителство.
По време на двете Дакийски войни, Траян прекарвал много време във военният лагер на Рациария. Тук той създал нови легиони, които по–късно преминали Дунав и имат съществен принос за победата над Дакия. Това определило по-благоприятното му отношение към Рациария.
След приобщаването на Дакия към Римската империя през 106 г., пред император Траян възникнал проблем как да управлява, стопанисва, контролира и събира данъците от новите територии Мизия и Дакия. Той се възползвал от откритието на Юлий Цезар, който на опустошените градове Картаген и Коринт през 146 г. пр.н.е., им дава статут на колония, заселени с ветерани войни и към края на I в. стават два от най-просприращите градове в римския свят. В източната част на империята, където са Мизия и Дакия, липсвала подобна традиция. Император Траян, по подобие на Юлий Цезар, решил до военния лагер Рациария да изгради нов град, като му дава името Колония Улпия Траяна Рациария, по римски модел и станал най-значителното отражение на римското завоевание върху провинциалния пейзаж. Границите на колонията в провинцята Мизия били: на изток – река Лом, на юг – планина Хемус, на запад – река Тополовец и на север – река Данубиус.
Траян започнал мащабно строителство в Колония Улпия Траяна Рациария, но имал недостиг на работна ръка. За увеличаване на населението в новия град и околностите той заселил колонисти от други провинции. В свободните земеделски земи настанил новите пенсионирани военни. С увеличаване на населението, икономическата мощ на града нараснала и спомогнала за по-бързото му развитие.
По-късно император Адриан продължил започнатите обекти от осиновителя си Траян в Колония Улпия Траяна Рациария, но работна ръка оново не достигала. За набавянето й издал закон, с който за заслуги, жители на провинциите получавали римско гражданство, а с това и възможността да се придвижват и пребивават по цялата територия на империята. Така Адриан постигнал увеличаване на населението и необходимата работна ръка за Колония Улпия Траяна Рациария .
Следващите императори също изпитвали недостиг на работна ръка. Император Пий, за да реши този недостиг, издал закон, с който закрепостените селяни земеделци били свободни да се придвижват и работят в цялата империя. Това било благоприятно за новосъздадения град, защото около него имало многобройно земеделско население от провинциите Мизия и Дакия, които се преселили в развиващия се град.
Населението на Колония Улпия Траяна Рациария нараснало, след указа на император Калигула през 212 г., с който всички жители на Римската империя, където и да живеели в нейните предели, станали римски граждани. Възползвайки се от закона, много търговци, занаятчии, предприемачи и други слоеве от населението, се преместили в развиващите се градове, какъвто бил и Колония Улпия Траяна Рациария, където условията за живот били по- добри и по-благоприятни за тяхната дейност. С този указ над 30 милиона „местно население” на провинциите станали римляни за една нощ. Робите също получили римско гражданство, едновременно със свободата си.
През 272 г. император Аврелиан върнал независимостта на Дакия. Той евакуирал намиращите се четири легиона от Дакия в провинция Мизия. За да запазят живота си от набезите на варварите, дакийците тръгнали след легионите и били заселени на юг от Дунава, на запад от река Тополовец, между реките Лом и Вит и на изток от река Черни Лом до Черно море. Римляните създали благоприятни предпоставки и условия на дакийското население, доброволно да се пресели в римската провинция Мизия. При преселването, те запазили етноса, общността, езика, бита, културата и вярата си. Получили плодородни земи, изградена инфраструктура, защитени били живота, здравето и собствеността им. Изградили нови населени места и им дали желани от тях имена.
По време на Римската империя, при присъединяване на Дунавският регион, местното население не напуснало територията, а се обединило с римляните при изграждането и развитието й. Провинция Мизия се превърнала в основна база за набиране на служители на Рим, като осигурила по-късни императори, включително Аврелиан и Константин. След разделяне на империята, били анексирани територии от Източната римска империя, римляните напуснали колониите си, а даките останали. Това се случило след 681 година, когато прабългарите, на римска територия, създали държавата си. Анастасиевата Рациария попаднала в тази територия и населението й напуснало града. (откъс книгата „История на Колония Улпия Траяна Рациария“, автор Цветан Цеков)