Щангистът, прославил Видин
Щангисти в града вече няма. Защо, когато този спорт в недалечното минало прославя Видин и България? Разговарям с щангиста, майстор на спорта, сега треньор и съдия по вдигане на тежести, Людмил Кочев, носител на 67 медала от европейски и световни първенства и олимпийски игри за юноши и мъже. Роден през 1948 година във Видин.
– Как се „запалихте“по щангите, г-н Кочев, кога започнахте да тренирате?
– Бях в 7 клас, 1961 година, когато с моя съученик Цвятко Петков се прибирахме от училище. Пътят ни минаваше покрай ТМТ-то, сега филиал на Русенския университет. Там се намираше игрище „Юнак“, в двора на което имаше малка зала за гимнастика с уреди. Спирахме да погледаме. Така минаха 1-2 седмици. Аз в това време тренирах футбол на стадиона. Скоро разрушиха салончето за ковачница на техникума, а щангите ги преместиха в едно помещение в Промкомбината без никакви условия – вода, отопление… Половината от помещението беше за колоездачите, половината – за щангистите. Представяте ли си?… Но това не попречи на Богомил Петров да постигне световен рекорд. Та, аз започнах да тренирам през седмицата, а в събота и неделя ходех на мачове. Тогава треньорът Илия Николов, който е първият заслужил треньор по вдигане на тежести в България, ми каза:
– И Вие избрахте щангите, нали така?
– Да, избрах щангите. След месец в София си купих вестник „Народен спорт“ и там видях резултатите на щангисти от моята категория. Тогава си дадох сметка, че ако съм участвал, да съм на първо или второ място… До оня момент сякаш не вярвах в себе си. И така започнах да се явявам на зонални и републикански спартакиади. Тогава държавата организираше спартакиади по всички спортове, а ген. Христо Михайлов, който е роден във Видин, беше председател на организационния комитет. Между другото, Михайловград е кръстен на него.
Бях в 9 клас в ТИХ-а, когато в клуба по щанги дойде Рилко Флоров от Гъмзово, а вече тренираме над десет момчета, вкл. Богомил Петров, който стана първият български щангист със световен рекорд от 140 кг., поставен през 1964 г. в категория 67.5 кг., което му отреди място в олимпийския отбор на България за олимпиадата в Токио, Япония през същата година.
Людмил Кочев четири пъти е шампион за младежи до 20 години, шампион за мъже на Европейското първенство в Ленинград, СССР. Има 15 републикански рекорда, а през 1968 година постига три световни. Изобщо видинските щангисти печелят за България над 15 световни рекорда. Въпреки, че няма зала… А заслугата да я има Спортната зала „Фестивална“ във Видин, е именно на тях, на щангистите, благодарение на техния труд и техните успехи.
– Но защо след тази слава няма последователи, защо, когато има зала, няма щангисти?
„Няма ли човек, нищо не става!“… Така Видин загубва своите златни щангисти и момчетата, които биха тръгнали по техния път…
Людмил Кочев е треньор от 1970 година, като от 1980 до 2003-та е в Спортен клуб „Славия“. Съдия по вдигане тежести от 1975 година, член на Жури д’Апел от 2005 година. От тогава тренира индивидуални щангисти в Албания, Сърбия, Хърватия.
От 1992 до 2000 година негови състезатели участват на първенства в Германия. Подготвил е Яни Марчоков от Асеновград – супер тежка категория, световен шампион; Борислав Гидиков от Пазарджик – олимпийски шампион; Стефан Ботев от Хасково – три пъти европейски и два пъти световен шампион; Нели Янкова от Разград – десет пъти европейска шампионка и втора в света, сега завеждащ катедра „Тежка атлетика“ в Спортната академия.
