Дочуто ден след изборите
Добре облечен висок млад мъж, високо подстриган, вървеше в центъра на Видин по тротоара на ул. „Цар Симеон Велики“ в посока от шадравана зад Общината към МОЛ-а. От пресечната улица до УниКредит Булбанк изтича момиче, което държеше телефон. Прекъсна разговора си и затича след младия мъж с думите: „Бате, вчера ми каза́ за кого да гласувам. Може ли и днеска да гласувам?…“
Коментарът е излишен… На каква държава се „обърнахме“? Пари върху пари за избори, повече от половината от хората не гласуват, отвратени от системата и предлаганите от партиите кандидати. Всички знаят, че се купуват продажни хора, обществена тайна са онези, които „пазаруват гласове“. Съдебните органи не питат от къде са им парите за тези „покупки“, въпреки надписите на всички предизборни плакати, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“.
До кога ще я караме така? Това ли е демокрацията, която искахме след т.нар. тоталитарен социалистически строй? Аз не мисля, че е това. И много голяма част от интелигентните хора го знаят. Не казвам „образованите“, защото и дипломи по същия начин се пазаруват вече трийсет години.
Ако задължителното гласуване не беше отменено, ако има висока глоба за негласувалите, вероятно картинката няма да е такава и конфигурацията в българския парламент ще е далеч по-различна.
Задължителното гласуване не е нещо ново. Сред първите страни, които го въвеждат, са Белгия (1892 г.), Аржентина (1914 г.) и Австралия (1924 г.), като и трите го прилагат до ден днешен. Разнообразни форми на задължително гласуване се прилагат в 26 от 199-те страни в базата данни на International IDEA. Сред тях има и страни от ЕС – Белгия, Гърция и Люксембург.
Иначе в България „купуването и продаването на гласове е престъпление“. Пише го на плакатите. Просто така е написано…