Дизеловата електроцентрала във Видин днес
Славина Бахчеванова
Изграждането на централата е свързано с първия (или един от първите) местен референдум в България от 6 януари 1924 г., когато видинчани решават Общината да изтегли заем от БНБ, с който да се електрифицира града, в т.ч. за изграждане на дизелова централа (13 млн. лв.); за построяване на нова градска баня (2 млн. лв.); обществена пералня (3.5 млн. лв.) и градска мелница (1.5 млн. лв.). От гласувалите 2974 граждани 2777 са „за“ проекта и заема.
На 22 юли 1924 г. се провежда търг за електрификацията на Видин и оборудването на електроцентралата. Първоначалният победител, виенската фирма „Заводи Сименс-Шукерт“, е сменена с фирмата от Бремен „Ханза-Лойд“, която предлага много по-добри условия. През 1925 г. предприемачът Иван Шурдов изгражда дизеловата централа по проект на арх. Илия Траянов, а немската фирма монтира оборудването.
Сградата е завършена през 1925 г. и се откроява като един от малкото автентично запазени примери за архитектурен модернизъм, силно повлиян от стилът Баухаус. В този стил естетиката е подчинена на принципите на полезност и прагматизъм. Обемите и формите на сградата са проектирани така, че да отговорят на нейните функционални нужди, а вътрешните пространства са светли и с преобладаващ отворен план.
Така на 1 юли 1926 г. Видин грейва в светлини, пише проф. Вили Лилков. Централата работи до 1971 година, след което е затворена и занемарена. На 23.10.2017 година обектът е обявен за единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение, което става възможно след подписка, инициирана от родения във Видин професор по физика Вили Лилков. През 2023 година Енергийният системен оператор дари историческата сграда на Община Видин, а местният общински съвет гласува да приеме дарението.
Днес Дизеловата електроцентрала е тъжна гледка. Преди ден снимах от различни места и позиции. Може би, като се види разрухата и се имат предвид сегашните дъждове и предстоящите снеговалежи, отговорни за състоянието й служители ще се опитат да покрият поне покрива, за да не тече вода вътре.
Тази и следващата снимка са от предпоследния етаж на кулата – вижда се състоянието на пода на последния етаж. Гредите само тук са в критично състояние, като от прозорците без стъкла също се стича влага на по-долните етажи.
На втората снимка се вижда едната носеща греда на пода на последния етаж как е изгнила и поддала. В другите помещения на този етаж, както и на долните етажи, не видях да е толкова критично. Само паднала мазилка, но гредите и стените изглежда са здрави.
Покривът на кулата е с ламарина, която, предполагам, е изгнила и оттам прониква дъжд и влага (не се качих на последния етаж).
В покрива на голямата зала също има участъци с дупки, но там няма щети – подовете са бетонни.
С фотоапарат е лесно – минаваш и снимаш, констатираш. Вероятно има финансови проблеми, които пречат за ремонтирането на сградата, но си заслужава да се помисли дори само за ламаринения покрив.
