Най-краткият ден, а зимата?…
Преди десет години забелязах връзка между долитащите във Видин сови, малко преди да застудее и отлитаха, малко преди да свърши зимата.
Имаше време, когато ушатите горски сови пристигаха в града в началото на ноември и най-късно – първата седмица на декември. А за трета поредна година ги няма. Което, вероятно, значи, че отново няма да има истинска зима във Видин, както последните две години.
Совите по външен вид напомнят бухал, но са по-дребни. Размахът на крилете им е около 86-98 cm, дължината на тялото е 31-37см, а теглото им е между 220 и 650 грама.
Ушатите горски сови се срещат във всякакви типове гори – иглолистни, широколистни и смесени, в равнини, низини и планини. Ако са оставени на спокойствие, те се заселват и в паркове, но като цяло предпочитат иглолистите гори. В по-студените северни райони се доближават повече до човешките поселения. В северните райони совите са прелетни, в зоните с умерен и субтропичен климат в Европа, Азия и Северна Африка совите водят уседнал начин на живот. В тропиците се появяват предимно, за да зимуват. Като цяло, този вид сова е потайна и рядко се вижда. Совите се хранят с малки гризачи, най-вече – с мишки. Ловуват нощем.
В града ушатите красавици можеха да се видят в квартал „Калето“, близо до Английската гимназия, може би и другаде, докато денуваха в клоните на високи срещуположни дървета.