Как и къде се е празнувало Богоявление във Видин в началото на ХХ век
В своята книга „Видин – какъвто беше“ (Спомени от 30-те и 40-те години на ХХ век) Богдан Минков описва всички области от живота във Видин. Ето една част, в която той разказва за Йордановден: „Празнуваше се тържествено и Богоявление. Тогава това ставаше на „19 януарий“. Студ – голям! След служба в църквата множеството, водено от военната музика, отиваше всяка година на едно и също място на брега на Дунава. Това място беше срещу сегашното, а и тогавашно, кафене „Роялъ“, На самия край на кейовата стена имаше изработен от лед … Децата носеха своите сурваки, много от гражданите идваха с голям кръст. Тук владиката отслужваше кратка молитва, гълъби, присъстваха и части от гарнизона, защото на Богоявление беше зимния парад на войската. В Дунава на две-три лодки стояха хората, които ще се хвърлят в ледените води да хванат кръста. След молитвата владиката хвърляше кръста. Хората в лодките бяха голи, наметнати само с шуби. Щом кръста беше хвърлен, започваха артилерийски гърмежи от оръдията, настанени на площада. Гражданите, дошли с гълъби, пускаха птиците да летят, а децата си хвърляха сурваките в Дунава. Успелият да улови кръста го показваше победоносно на владиката, а „моржовете“ обличаха бързо шубите и се качваха на шейна, която ги чакаше на брега и с препускане на конете се отправяха към банята, където пък ги очакваше басейна с топла вода и не малко от много хубавия коняк „Медицинал“, който продаваха предимно в аптеките. Проверих обичая да се хвърлят сурваки в Дунава и се оказа, че и в град Лом го е имало, но от Русе ми обадиха, че не знаят за него.“
За този обичай аз не знаех, но на 6 януари 2019 година, след като завърши тържествената литургия – Велик водосвет на брега на Дунав, и множеството започна да се разотива, част от хората се наведоха да мият ръцете и лицата си с вода от реката, други хвърляха цветя и… сурвачките си. Никога повече, след тази година, не съм виждала или снимала подобен обичай. Но, явно, го е имало. Снимката е от 2019 година.