Мартеници за децата
Творческа работилница „С хубост срещу зло“ се проведе днес в красиво подредената зала „Етнография“ в музей „Кръстатата казарма“. Етнографът, д-р Сашка Бизеранова, разказа на децата от 2Б клас, СУ „Цар Симеон Велики“ историята на мартениците, като им каза, че в класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Децата си усукаха мартенички-гривни, пискюли, Пижо и Пенда, за които служителите от Музея и учителите активно се включиха, за да помагат.
Освен от конци, мартеници се изработват и с плъсти, който начин показа на децата Даниела Димитрова, която е член на Задругата на майсторите, „донесла“ плъстенето от родната си Добруджа.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. В някои краища се носят до края на март. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Най-разпространен обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво.