Видин, комарите и маларията
Откъс от книгата на Богдан Минков „Видин- какъвто беше“ (Спомени от 30-те и 40-те години на ХХ век)
„Комарите бяха ужас за града! Не можеш да се разхождаш в градската градина без да носиш някакво клонче в ръка, с което да се отбраняваш от, непреувеличено казано, хилядите комари, които просто на рояци налитаха върху хората. Привечер, когато комарите излизаха на лов за човешка кръв, по махалите почти пред всяка къща се запалваше огън, в който се слагаше и някаква трева или друг зеленяк, за да се образува дим, който поне малко да разгони комарите. По тогавашни сведения, от 20 000 жители е имало към 14 000 маларични. Маларията се характеризираше със смяна на телесното състояние между висока температура и голям студ.
В класната ни стая, наред с ликовете на нашите възрожденци, най-накрая стоеше в голям формат и снимка на комар всеки три дни. Във Видин имаше специална противомаларична станция. От онова време съм запомнил, че хапят само женските комари, и че маларичният комар каца на стената косо към нея с наведена глава. Немаларичният комар пък каца успоредно на стената. Тук си спомням, че хора от маларичната станция идваха при нас в училище запознаваха ни с комара, и ни водеха на борба с него. Отивахме извън града, където те напръскваха многобройните малки наводнени площи с отрова – „парижко зеленило“ или пък само с газ. Тези отрови се пръскаха с обикновена лозарска пръскачка. Обясняваха ни и как се развъжда комара. Като ученици в отделенията поставяхме в двора някакъв съд с вода, обикновено леген, защото беше в повечето случаи бял, и така по-добре виждахме в него. Само след два-три дни легенът беше пълен с снесени от комарите. Картината представляваше нещо като малки лодчици от слепени яйца с големина по-малка от главата яйца, на една карфица. От тези яйца се излюпваше една страшно грозна ларва. Тя стоеше на дъното на водата, но често излизаше горе, подаваше за миг главата си, глътваше малко въздух, и пак се потопяваше долу. Точно този начин на дишане на ларвата беше използван за борба с комара. Когато се напръскваше повърхността на водата с „парижкото зеленило“, ларвата се отравяше и умираше, а когато се пръскаше с газ, тя се разпростираше по повърхността на водата и образуваше тънък филм, от който ларвата се задушаваше при опит да поеме въздух. Сега има и други средства, но говорим за тогава. Това беше част от здравната ни просвета в училище.
Маларията се лекува май само с хинин. През време на войната нямаше внос на хинин и хората се лекуваха с едно немско лекарство „Атебрин“, което не беше толкова ефикасно, а и от него се пожълтяваше. В града хинина се раздаваше безплатно. Във всеки квартал имаше по няколко души, които се наричаха „хининари“. Те раздаваха хинин на заболелите. Още си спомням на входната пътна врата на добрия човек на улица „Бездомнишка“ надписа „Хининар“. Често му се обаждах, дърводелеца бай Петър, когато минавах оттам, за да му изразя своето уважение. Такива хора-хининари имаше доста много в нашия град. Добре е, че сега няма хининари, защото няма малария.“
Юристът, общественикът и публицист Богдан Минков е роден на 27 юли 1924 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия през 1942 г. , след което е изпратен в офицерската школа в Плевен, но е произведен в офицерски чин в навечерието на края на Втората световна война, поради което не участва в нея. Висшето си образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ и става адвокат във Видин, упражнявайки адвокатската професия до пенсионирането си. През 1991 г. е поканен и приема да бъде юрист консулт на община Видин, а през 1993 г. е избран за Председател на Видинския окръжен съд и го председателства до 1998 г. Книгата „Видин- какъвто беше“ пише 2003 година, а година по-късно напуска този свят.
Снимка: Pixabay
Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges