175 години от въстанието в Северозападна България 1850-та
В началото на ХІХ век Османската империя разселва бунтари от Пиринска Македония е Тетевенско в периферията на Високата порта – Видинска, Белограчишка и Кулска каази, смятайки, че заточените българи ще се укротят… „Шило в торба не стои“, обаче… Още повече, че положението на раята в края на века става нетърпимо. Ден след ден, година след година, се трупа мъката в поробеното българско сърце и все по-здраво се стиска юмрукът на мъжете… Докато един ден в ковачницата на Тодор Рунявеца, преселник с целия се род от Тетевенско в село Старопатица, най-личният от синовете му – Спас, захвърля ковашкия чук и казва на баща си, че така повече не може и че обществените работи са по-важни от клепането на мотики, рала и др. Това е Спас Тодоров, който с личните си качества успява да спечели хората. Той е най-видният водач на Въстанието, успял с идеите си за свобода и независимост на българите да убеди хиляди, които да се включат в боевете.
След разгроменото въстание се водят преговори с турските власти, които довеждат до минимални данъчни облекчения, но са значителен успех за тежкия ХІХ век.
Въстанието в Северозападна България 1850 година се случва след престоя на унгарския революционер Лайош Кошут във Видин от 22 август 1849 до януари 1850 година. По това време Кошут и съратниците му запознават видинчани със събитията от Унгария и със съвременната европейска политическа мисъл. Посланието им, че „правдина се добива с кръвнина” е една от причините българите от Видинско още веднъж да потърсят начин да унищожат господарлъците в родния си край. Кулминация на създалата се революционна обстановка е въстанието от 1850 година.