Приказка за Голямата река
Или Дунав през очите и в сърцето на журналиста Александър Недков
проф. д.н. Венелин Терзиев
Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на неслучайни неща е довела до тази безобидна закономерност. Може би неспокойните души е трябвало да бъдат по някакъв начин успокоени от безмерността на водата и даващата безгранични възможности от нейното постоянно движение. Реките, движещи се само в една посока и само напред, в някаква логическа последователност си проправят път дори и в най-трудните и недостъпни места на нашата мисъл. Хипотезите ще бъдат безкрайно много и всяка по свой особен начин вярна, но и винаги в невъзможност да опишат случващото се.
.
Пътят с Голямата река и неговото смислено изживяване споделя в новата си книга Александър Недков, която нарича „Очи за Дунав, сърце за спомени”
Предговорът е на Юлий Йорданов, който е и редактор на книгата. Той пише: „След като се запознах с неговата книга „Очи за Дунав, сърце за спомени”, останах с впечатлението, че това не е една книга, а двукнижие. И с това двукнижие, в паметта ми се яви един писмен документ от миналото, създаден също на прехода от една епоха в друга. В края на ХIV век (малко преди падането ни под османско иго) цар Иван Александър заповядва на хронистите в България да съставят евангелие за неговото управление. То е обстойно описание на неговото време, онагледено с богат илюстративен материал. Но вместо едно, излизат четири евангелия. Това Четвероевангелие днес се съхранява в Лондон и е достойно доказателство и гордост за българския дух и култура.
Подобно на Лондонското четвероевангелие, Александър Недков написва една солидна книга, която ми звучи като истинска двойна книга – чест за живота в една професия, на която двамата сме се обрекли изцяло. И то на прехода между двадесетия и двадесет и първия век. Перото на публициста Недков в „Очи за Дунав…” е излязло километри на запад и на изток от Отечеството ни, въвежда в сърцето на Европа и не само в него. Трудът на автора в това двукнижие е за живота и битието на историческия наратив в държавите, легнали на територии от Горния Дунав.
„… Сърце за спомени” е за житейската и творческата съдба на множество съвременни строители на живота и съдбите на хората от Долния Дунав.
По същество в двукнижието наративът е насочен към житейската екзистенция на хората, населявали и населяващи градовете по Дунав. Тук думата си казва изследователят Недков, който прави сплав от историческа, литературна и изкуствоведческа критика. Чрез нея се разкрива творчеството на дейци на културата, родени и израсли в българското подунавие и работили за неговия духовен разцвет.
Всъщност авторът осъществява сложната задача да изследва развитието на изкуството в техния своеобразен интелектуален център. Далеч от столицата, където възможностите са по-големи, но и препятствията са много повече, Александър Недков успява да преодолее и кризата на българската духовност, която през този период е в пълна сила.
Именно през този период се проявява и умението на автора да катализира естетическите критерии на обществото в географския дунавски кът на България. За този процес безспорно се изисква широка не само обща, но и специализирана култура, която Недков притежава и което доказва в „Очи за Дунав, сърце за спомени”.
Тази книга е своеобразно продължение на създадените от него досегашни трудове. Логично е неговите шестнадесет книги от различни ъгли на живота да имат своето естествено продължение, подчинено на патриотичната и полезна цел да изследва стореното от поколенията, развивали и развиващи се в Българския Дунавски Север. Със средствата на литературната критика, есето на изкуствоведа авторът ни среща с творци – негови земляци, оставили неповторима диря в националната ни култура.
Александър Недков е доайен на русенската журналистика. Роден и израснал в Лом, повече от 50 години журналистът живее и работи в Русе. Казва, че чувства еднаква принадлежност и към двата града. В Лом обикновено го връщат неговите близки.
Александър Недков е работил повече от 40 години като журналист, 35 от които е репортер, отговорен редактор и заместник-главен редактор в Регионален телевизионен център на БНТ в Русе. През дългогодишното си сътрудничество с екипи за Канал 1, Ефир 2, сателитния канал „България“, впоследствие БНТ 2, е създал над 30 документални филма, част от които са в Златния фонд на БНТ.
Недков е автор и съавтор на редица документални книги на русенска тематика, както и летописни очерци на русенския спорт. Той е редактор и рецензент на документални книги на русенските автори Кирил Димитров и Богдан Ганев, както и Георги Дафов и Борян Никифоров в Лом. Близко приятелство с изтъкнатите русенски художници Владимир Ангелов и Атанас Владимиров, както и Тодор Делев и прохождащи таланти довеждат до почти традиционно откриване на изложбите им.