МГ на връх Мусала – урок извън класната стая
Росен Ракаджиев
Група ученици от 9в и 8 клас на Математическата гимназия във Видин премина през „пъстрите“ уроци на живота в рамките на три дни – весели, натоварващи, изтощителни дни, в които децата разпознаваха смисъла на споделената шега, на споделената тревожност, на споделената победа, на споделената последна чаша вода…
Пътешествието започна относително спокойно – с влак от Видин до София, продължи с удобен бустранспорт през Самоков до класиката в българския туризъм – комплекс Боровец.
Първият ден от приключението завърши с разходки, спорт, вкусна вечеря и ранно лягане- защото на следващия ден бе голямото изпитание – изкачването на планинския първенец на Рила планина, на България и на Балканите – връх Мусала (надморска височина 2925,4 метра!).
И ето ги в ранната утрин нашите деца пред кабинковия лифт – екипирани за сериозен преход ( близо 7 часа!). Планината бе благосклонна, но сурова. Слънчево, леко ветровито, приятно време – като начало на изкачването. С напредването на деня ласките на ведрото утро се превърнаха в жарещи лъчи, които оставиха сериозни следи по раменете, вратлетата и носовете на децата. Срещата с дивата природа не само отваря сетивата – билки, цветя, ярки цветове, звуци и неповторима тишина, каквито само в откритата планина може да се почувстват, но и е огромно предизвикателство за туристите. Да спреш, когато човекът до теб се задъхва. Да подадеш ръка, когато залита от изтощение. Да му заемеш дреха, шапка, очила, крем за слънчева защита, глътка вода…
Жестовете изглеждат делнични, но в откритата планина те са жестове на безценно приятелство. Какво е срещу тези уроци умората, някое и друго зачервяване, мазол или мускулна треска?! Покорили личното си его всеки за себе си – децата слизат от планината още по-сплотени, по-естествени във взаимоотношенията си, по-истински в общуването. Заслужено разпускане в басейна на хотел „Самоков“, вечерна разтоварваща разходка по нощните алеи на романтично осветената екопътека, разговори, добро настроение. Мислехме, че така страницата на тридневните нестандартни уроци за живота е приключила. Но Добрият Случай ни беше подготвил още едно изпитание!
Удобно седнали в не чак толкова европейски изглеждащия влак София-Видин, едва потеглили-непотеглили, научаваме от служителите във влака за пожар по трасето. Казват ни, че трябва да напуснем вагона на гара Брусарци, че ще трябва да се чака неясно колко време, че може да се наложи част от трасето да ни превозват автобус, а после да ни прехвълят на друга композиция… Децата са леко тревожни, но веднага се сплотяват – проверяваме как сме със запасите вода, имаме ли по нещо за хапване, телефоните имат ли достатъчно ток… Защото ще трябва да съобщим за предстоящото изпитание и на близките си. Оформя се сериозно закъснение на пристигането ни във Видин… Е, за асинхрона между служителите на БДЖ тук не е мястото да разказваме. Какво стана? „Постърчахме“ на гара Брусарци и по някое време ни върнаха в същия влак, но ни се падна вагон без пердета… И се започна: тръгване, спиране, чакане… И пак – тръгване, спиране, чакане… Повтарящ се като че до безкрай монотонен процес! Изтощителна жега! Задух. Косо слънце в прозорците, от което няма къде да избягаш… И ето ти го и него – последния урок. Пестим вода. Делим храна. Но и заедно слушаме музика, пеем, играем на думи, шегуваме се с меко казано неудобствата на родните железни пътища. Децата се поумълчаха, когато влакът на бавна скорост прекоси през пожарището. Беше си страшно. И май беше моментът за научаване на още важни неща – за печалбите и загубите, за случайностите, за изгубеното и спечелено време, за цената на малките неща… И пристигнахме! С огромно закъснение, но очаквани и откровено обичани, макар и много изтощени от нечовешката жега, задух и неудобства на вагона, в който минаха повече от седем часа от живота ни – време, което не беше подвластно на волята ни, за да ни научи да ценим всяка секунда, която зависи от нашите решения. Адмирации, деца! Справихте се отлично! Много от възрастните във влака се провалиха на този житейски изпит. А вие го взехте с отличие! Доказва го възклицанието ви, че качването на връх Мусала е било по лекото изпитание от това на обратния път към дома…
Снимки: Авторът