Проф. Андрей Пантев за политическото номадство и „безсмъртния“ български тарикатлък
Соня Мачорска
Специално за уеб сайта Danube Bridges/„Мостовете на Дунав“ проф. Пантев, изтъкнат български историк, член-академик на Световната академия „Платон“, беше любезен да сподели свои мисли за политиците, които периодично сменят партиите, в които членуват – дори в парламента…
–
Проф. Пантев, от кога съществува номадството в българската политика?
–
Политическото номадство същесствува при всички политици. Нека не забравяме, че номад е и прославения, със закъснение у нас, Уинстън Чърчил. Това да смениш принципите си, не е беда. Беда е, когато партията или формацията, на която дължиш кариерата си, е в упадък и тогава да я напуснеш. Много лесно се присъединяваш към силна коалиция. Много недостойно е, когато я напускаш, когато тя те е издигнала, а самата е в упадък.
– Този процес се наблюдава и в българския парламент, когато избрани от листата на една политическа сила, сменят групата в Народното събрание.
–
Да, именно, те не напускат Парламента, а продължават да консумират удобства и привилегии. Близо 800 000 или милион членове на БКП след 10 ноември 1989 година казаха, че нямат нищо общо с тази партия, благодарение на която са придобили длъжности, образование, апартаменти, командировки и пр.
–
Има ли периоди на засилване на този процес и какви са причините?
–
Причината е „безсмъртният“ български тарикатлък. Когато виждаш, че нещо „не върви“ или си получил достатъчно от една или друга формация, коалиция, институция и пр., гледаш да се скриеш, за да се експонираш като някой друг. Това пак е повторение на нашата адаптивност към победителите и затова у нас няма някакви велики битки, сражения – и срещу византийците, и срещу турците. Дори сега излиза, че руснаците не са влезли, посрещнати с цветя, а със зверска съпротива и е прострелян само един куршум…
–
Защо в последните години наблюдаваме засилено политическо номадство?
–
Аз нямам самочувствието на човек, който може да съди другите, а и смятам, че нито един човек не е толкова добър, че да съди другите и да определя съдбата им. Но това наше, както казах, „безсмъртно“ приспособяване не ни прави позитивен имидж в чужбина, дори и това, че по време на Първата световна война България воюва, независимо от мотивите, срещу трите страни, които са воювали за нейното освобождение – Русия, Румъния и Сърбия. Разбира се, има много причини за това, но много трудно ще обясниш това на една чуждестранна публика, ако повечето от тези „дървени“ патриоти не са се изправяли с чужд език пред чуждестранна аудитория. Политическата ситуация у нас в последните години е много близка…
–
Благодаря Ви за това интервю, проф. Пантев!