Замина си Нинко Заяков

На 94 години днес около обяд ни напусна етнографът и краевед Нинко Георгиев Заяков, роден на 17 април 1931 г. в гр. Брегово, където през 1949 г. завършва първия випуск на новооткритата местна гимназия „Васил Левски“. Благотворно влияние за развитието му оказват учителя му по български език и литература Илия Флоресков и вуйчо му Тома Стоянов, също учител. Освен любовта към книгите те му вдъхват и стремежа към изследователската дейност, обществената ангажираност, театралната сцена, етнографските проучвания и родолюбието.
През 1954 г. е приет за студент в СУ “Св. Климент Охридски“ по специалността „Българска филология“, където има щастието да слуша лекции и да общува с такива значими личности и преподаватели, като академиците и професорите – Владимир Георгиев, Любомир Андрейчин, Стойко Стойков, Кирил Мирчев, Петър Динеков. Под ръководството на акад. Владимир Георгиев и проф. Иван Дуриданов още в първи курс той пише дипломна работа с топонимичен материал от 11 села от Видинско, а топонимията се превръща в любима тема и научно поприще за него за цял живот.
През годините 1958-1963 г. е гимназиален учител в родния си град, като съчетава педагогическата си дейност с ръководството на театралната самодейност и председателството на местното читалище, но продължава и топонимичните си изследвания. От 1963 г. до 1965 г. е инспектор по организационно-методическата дейност в отдел „Изкуство и култура“ при Окръжен народен съвет – Видин. Отговаря за работата на културните институти, изграждането и поддържането на паметниците на почитта, развитието на самодейните театри в Брегово, Раковица и Грамада, организацията и провеждането на Шекспировите театрални дни във Видин /1964/ и подготовката и реализацията на Първия събор на народното творчество /1965/. През 1965 г. е назначен за уредник в отдел „Етнография“ на Окръжния исторически музей – Видин. Съсредоточава се основно върху материалната и духовната култура на населението от планинската част на окръга, но голямата му заслуга е в проектирането и реализацията на етнографска експозиция в музей „Кръстата казарма“, която е открита през 1969 г. и представя автентичния бит на населението от Видинския край – обичай, обреди, експонати от поминъка, занаятите и техни произведения, костюми и предмети, писмени исторически сведения и снимки. На националната конференция по етнография в гр. Смолян през 1970 г. експозицията получава заслужено много висока оценка от участващите в нея музейни работници. За съжаление през 2015 г. поради ремонт на сградата експозицията е прибрана на склад и вече не е достояние на посетителите на музея и специалистите. През 1968 г. специализира консервация на дървени и железни предмети в гр. Клуж, Румъния и това се оказва поредната му музейна специалност, която с присъщата си любов и всеотдайност практикува и използва за обогатяване и съхраняване на експонатите в разширяващата се колекция на етнографската експозиция. Паралелно с това той продължава изследователската, краеведската и теренната си дейност, като изследва и демографските процеси, което му дава възможност да очертае етнографските микрорайони във Видинския край. Специално внимание, чрез ползване на богат изворов, историографски, езиковедски и етнографски материал, отделя на демографските промени, станали през българското средновековие и турското робство. Нинко Заяков доказва чрез изследователската си и публицистична дейност етническата принадлежност на цялото население от днешния български Северозапад към българската народност. Висока оценка дават специалистите на работата му със съставите за автентичен фолклор и ансамблите за народни песни и танци и прецизността му при сценичната и художествена интерпретация на местните песни, танци, обичаи и обреди и проектирането и изработването на костюмите. Негови либрета и сценарии се ползват от редица самодейни и професионални състави от Видинско и страната. Особени заслуги има за изграждането, утвърждаването, формирането на репертоара и подбора на костюмите на Ансамбъла за народни песни и танци /АНПТ/ „Дунав“ – Видин. Той е и един от основните инициатори, участници и сценаристи и при създаването на Театъра на словото при Профсъюзен дом на културата – Видин.
В редица статии, доклади, интервюта и публикации Нинко Заяков разглежда интересни теми за народните занаяти, песни и обичаи. Участва постоянно и активно в националните конференции по етнография, фолклор, етномедицина и на конгресите на Българското историческо дружество с научни съобщения.
Само в местния периодичен печат са публикувани над 250 негови статии с научен и популярен характер, легенди, очерци и пътеписи от най-различни сфери на културно-историческото наследство и съвременността. Той е постоянен член на редколегията на „Известия на музеите от Северозападна България“ от излизането на първия им брой през 1977 г. и дългогодишен член на ръководството на Българското историческо дружество във Видин. Инициатор, вдъхновител, а често и сценарист е и на родовите срещи, и на „вечерите“ на родното място, които са изключително популярни през 80-те години в селата и градчетата на Видински окръг.
Той и съпругата му Маргарита Николова са щедри дарители на ценни ръкописи и книги на Държавен архив – Видин. Последното им дарение е етажерка, която е била собственост на Иванка Ботева, дъщерята на Христо Ботев, подарена на Нинко Заяков от нейния съпруг д-р Стоян Христов.
Нинко Заяков е почетен гражданин на община Брегово и община Видин (2020) г. и носител на отличието на председателя на Народното събрание и министъра на Министерството на културата за цялостен принос за изследването на етнодемографските и краеведски процеси във Видинския край (2014). (По информация на „Видински алманах“)

Бог да го прости!
Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges