Калина с перцата
Надя Захариева
Калина днес не успя да отиде в детската градина поради важна причина. Снощи съседите имаха шумно забавление с много смях, шеги и веселие. Но след яко напиване се чуха крясъци, викове, обиди, препирни и ругатни.
Малката смутена и възмутена Калина се изплаши много и силно се провикна: „Мамо, таванът ще падне! Тия горе се карат, бият се. Страх ме е. Не искам да умра!” Но майката, преуморена от работа, вече беше заспала и не чу за страха на своята дъщеря.
Чак призори настъпи тишина, Калина се успокои и най-после заспа дълбоко. Но слънцето изгря, седем часа е, майката дръпна завивката, хвана Калина за рамото и й нареди веднага да става за детската градина, за да не закъснява. Калина тропна с крак, разплака се и отказа да се подчини. Била спала тя само два часа.
Недоволна, майката сложи на масата чаша мляко, кифла, грозде, кашкавал и каза на Калина да си играе с кукли и с плюшени играчки. Заключи външната врата и замина на работа.
Останала съвсем сама, Калина избърса сълзите си, целуна и прегърна сивото си плюшено зайче и се сви в ъгъла на кравайче с притворени очи. Изведнъж дочу от балкона нежно чуруликане, пак отвори тя очи, погледна към тавана и съзря една чаровна птица, разперила двете си криле, грациозно да кръжи. Калина се усмихна и протегна ръце към птицата, която беше наблюдател на всичко досега. От тавана птицата-спасител полетя към Калина, тихо кацна на двете й ранени рамене, подхвана песен омайна, а сърцето на Калина весело затуптя и даже се засмя, а птицата клъвна няколко гроздови зрънца, после отскубна три от шарените си перца, символ на любов и закрила, разпери отново криле и изчурулика за довиждане: „Мила Калина, чао засега.”
Така Калина вече не беше сама. Тя вплете трите перца в златистата си коса и изпрати снимката на майка си, като сподели, че със птицата, спасител на нейните чувства и душа, днес тя, Калина, нейната единствена дъщеря, е най-щастливото дете на света!…
Илюстрация: PIXABAY20