Самотният гларус
Соня Мачорска
Излюпил се е това лято, но не може да лети. Другите му „роднини“, които кряскаха на покрива на поликлиниката, са отлетели, вероятно някъде на островите, близо до реката. А този, изоставен, крачи насам-натам, не се страхува от хората, които му дават храна и вода. Казват, че и котките не го закачат, „сприятелили“ са се с него.
Приближавам се, за да го подканя да полети (казаха ми, че са го виждали да прелети 1-2 метра), но той не понечи дори да разтвори криле:
Дали ще оживее, ако застудее много през зимата, не се знае. Хубавото е, че има добри хора… И като го гледаш, няма как да не си спомниш прочувствения разказ „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев…
Под покрива на поликлиниката има отвори, които най-вероятно ползват гларусите, за да свият гнезда, да измътят и излюпят своите рожби.
