Оживяха Пижо и Пенда във Видин
За девета поредна година на българския празник Баба Марта във Видин беше подредена „жива“ мартеница. Облечени в бели и червени тениски, деца и възрастни подредиха емблематичните Пижо и Пенда.
Поздрав към присъстващите отправи зам.- кметът на Общината Борислава Борисова.
Днес Видин измерва изработената дълга мартеница от читалищата в общината, с която ще кандидатства за подобряване на поставения рекорд през 2015 година в света от 16 704 метра, признат от Гинес. Днес целта е мартеницата да достигне 50 километра.
Този обичай, смятан за най-българският, е характерен днес и за части от Балканския полуостров. Той присъства и в Румъния, и в Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първи март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.