Половин век от кончината на митрополит Неофит Видински
На 26.02.2021 г. се навършват 50 години от блажената кончина на Видински митрополит Неофит. По този повод на 20 февруари в митрополитския храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ във Видин НВП Видински митрополит Даниил отслужи заупокойна архиерейска света Литургия, последвана от панихида и трисагий при гроба на митрополит Неофит.
Митрополит Неофит е избран за Видински владика на 12 октомври 1914 година, а на 26 октомври същата година е утвърден канонически за митрополит на Видинска епархия. В 1921 година става член на Синода и остава такъв до смъртта си. От 4 май 1930 г. до 15 октомври 1944 година е наместник-председател на Синода.
Митрополит Неофит председателства Църковно-народния събор в 1922 и 1923 година. Като епархийски архиерей Неофит се показва като внимателен към всички. Автор е на много сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература, както и на книгата „Видинска епархия“, издадена в 1924 година. През годините на Втората световна война Неофит Видински се обявява против преследванията на евреите в България.
Митрополит Неофит полага началото на оргинизираната благотворителна и църковно-просветна мисия на Православната църква в епархията. Той учредява Православно-добротворно братство при митрополитския храм „Свети Николай“ с ръководител протосингела на Видинската митрополия архимандрит Евгений. На 2 юни 1927 година митрополит Неофит освещава новата сграда на сиропиталището в града, което е изцяло на издръжка на Виднска митрополия и братството. Поддържа и набира средства за фонд „Просвета и народно добротворство“. През 1933 г. започва изграждането на Дом за християнска просвета и благотворителност, осветен през есента на 1934 г.
По негова идея е изграден мавзолея на екзарх Антим Първи във Видин, за освещаването на който през 1934 година пристига лично цар Борис І.
През 1935 година митрополит Неофит Видински прави огромно лично дарение за просветни и благотворителни цели – 1 105 340 лева – пари, спестени от държавната издръжка. С дарените на Синода 605 340 лева се учредява фонд, управляван от Синода и предназначен „да подпомага подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия“.
В памет на починалите му съпруга и син през същата 1935 година Неофит Видински подарява на Епархийския духовен съвет ценни книжа с номинална стойност 500 хиляди лева, с които да бъде учреден фонд „Желязка презвитера и син Желязко“, чиито приходи се дават на Видинското женско благотворително дружество „Развитие“ за купуване на дрехи и обувки за децата, а остатъкът от парите е за ремонти на детския дом във Видин.
През 1938 година в Лом митрополит Неофит основава училище за малолетни осиротели девици, което е наречено от местните християни Епархийско девическо професионално училище „Неофит Видински“.
През 1940 г. построява двуетажна сграда, оборудвана по европейски образец, за дневен детски дом за отглеждане на деца от три до седемгодишна възраст, днес една от най-хубавите сгради във Видин (известна като Зеленото училище). Митрополит Неофит откупува блатиста местност край Видин, която отводнява, залесява и превръка във видинския парк „Възхвала Рождество“, наричан от видинчани „Владикина бахча“.
Като наместник-председател на Светия синод през 1933 г. по европейски образец митрополит Неофит учредява Вътрешна църковна мисия с ръководител Борис Попстоименов, която има за цел разрешаване на социалните проблеми в страната и противопоставяне на социализма и комунизма на социалното поле, тъй като те, непризнавайки Бог, Църква и Отечество, разглеждат социалните проблеми чисто механично и не се интересуват от морално-етичната им страна.
След Деветосептемврийския преврат ръководството на фонда „Желязка презвитера и син Желязко“ е овладяно от хора, които се опитват да откраднат приходите и митрополит Неофит е принуден с писмо от 5 февруари 1946 г. да се обърне към Епархийския духовен съвет да закрие фонда. В 50-те години натрупаните капитали в благотворителните фондове на митрополит Неофит са национализирани от комунистическата власт.
През лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи Йонко Панов го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от Политбюро.
Митрополит Неофит умира на 26 февруари 1971 година във Видин. Погребан е зад митрополитската църква „Свети Николай“ в града.
Вечна и блажена да бъде паметта на бележития дядо Неофит, светителствал на Видинската митрополитска катедра в продължение на 57 години.