Пазителите на Траяновия мост
Соня Мачорска
Останки от прочутия в античността Траянов мост все още стоят непокътнати с времето 18 века и могат да се видят на сръбския и на румънския бряг на Дунав. В сръбския участък на реката те са при село Костол, на 5 км надолу по течението от Кладово.
Сн. Реконструкция на Траяновия мост от инж. Е. Дуперекс, 1907 г.
Точно там малък парцел имат Го́рдана и Любиша Пуфич, през което място минавал някогашният Римски път. Преди няколко години те решили да направят една беседка, навес, няколко пейки, поръчали сувенири за моста и така от ранна пролет до късна есен посрещат туристи. Го́рдана разказва, че като деца често са си играли на „моста“, катерили са се по разрушените колони, но нищо не се ронело. Така си стоят и до днес. Римляните ги направили от камъни и тухлички, споени със смес от пясък, пепел от вулкана Везувий, козя вълна и яйца – римски аналог на сегашния хоросан (малтер). И всичко докарвали с кораби от Рим, разказва Го́рдана.
Мостът е построен от 10 000 римски войници заради втория поход на император Траян против даките. Го́рдана показва вдясно мястото, където се е намирал понтеса, римския каструм, укреплението, построено, за да защитава моста над Дунава. Там живеели войниците, които го изграждали. Такива понтеси, но по-малки, е имало на всеки четири километра по течението на реката. Жените и децата на войниците били на отсрещния хълм, където имало много извори. Сега на същото място, в по-ниската част, се намира село Костол, а районът и до днес е богат на вода.
Траяновият мост най-дългият в Античността, първият дълготраен мост над Дунав, свързвал бреговете на днешните Сърбия и Румъния. Бил е дълъг над 1135 м и се е намирал над Дунав от Дробета-Турну Северин до сегашното село Костол, близо до Кладово. Строен е от 103 г. до 105 г. от дърво върху 20 каменни стълба, т.е. на всеки 50 метра имало стълб. Проектиран е от гръка Аполодор от Дамаск, главен архитект на император Траян. Мостът е изобразен на Траяновата колона в Рим. Разрушен е през 270 г. от император Аврелиан, когато римляните напускат Дакия.
Действието на природните елементи и плячкосването на дървените части от стълбовете за повторното им използване в други конструкции са оставили малко останки. Двайсетте стълба все още е можело да се видят през 1856 г., когато Дунав достигнал изключително ниско ниво. През 1906 г. Международната Дунавска комисия решава да унищожи два от стълбовете, тъй като те пречат на корабоплаването. През 1932 г. 16 стълба са били потопени, но през 1982 г. само 12 са били локализирани от археолозите, като се предполага, че останалите четири трябва да са разрушени от водата. Днес на двата бряга на Дунав се виждат само входните колони, а на “гордия“ Траянов мост Го́рдана е посветила едно от своите стихотворения, което с радост рецитира.
