Едно незабравимо коледно чудо
Надя Захариева
След три години съвместен живот любовта им намаля и се превърна в нетърпима съдба. Онзи ден той реши как да предотврати шумните свади и скандали и я помоли за празниците да иде да се види с роднини и стари приятели и чак другата седмица да се върне. Искаше му се по Коледа да бъде сам и се осмели да я прокуди от уютния им дом…
Огорчена, тя скри коледния подарък зад дивана и на другата сутрин стана много рано. Нощта й беше мрачна и безсънна, изпълнена с тревожни мисли и тъга. Грабна торбите, сложи си белите ръкавици, нахлупи вълнената шапка и с неуверени крачки по заледените улици най-после стигна до централната гара. Но на ескалатора я сполетя една неочаквана и ужасна беда. За миг се подхлъзна, залитна наляво и падна надолу с главата. Зъбчатите остриета я оковаха, но изведнъж видя един млад мъж. Той я подхвана и я отскубна от опасните стъпала, високо я повдигна и, вече спасена, тя се изправи и стъпи здраво на крака. Той я погледна, усмихна се и тихо й каза: „Сега си добре, на желания перон си. Ето ти един бонбон. Спасих те, избавих те от „Пирогов”. Желая ти приятен път и една нова любов.” Тя се извини и му благодари, като го благослови.
Зашеметена от преживяната уплаха и от блясъка в очите на непознатия спасител с пагон, тя най-после намери своя вагон и отново дочу гласа му. Той й подаде забравената шапка, докосна ръката й и обеща да я чака при ескалатора след три дни в седем часа вечерта. Младата жена кимна утвърдително с глава и усети приятна топлина… От очите й бликнаха едри сълзи и се сляха с капките кръв на лявата ръкавица, а в сърцето й пламна любовна искрица…
Навън валеше пухкав сняг, а колелата на влака тракаха в ритъм с празничния камбанен звън. Случи се едно голямо и неповторимо коледно чудо на Рождество Христово – две млади сърца се вълнуваха и от любов до последната гара, без да спират, лудо танцуваха и ликуваха…
Коледа! Благословена и светла, пълна с чудеса и радост за хората!