Невероятният Игнажден в Белоградчик
Емил Цанков
На 20 декември, Игнажден или Еднажден, започва раждането на Младото Слънце. И като знамение на едно определено място в Белоградчишките скали лъчите на светилото се „промушват“ сякаш в тесния отвор, за да „отърсят“ от себе си всичко старо и се „роди“ новото… Уникална гледка! … В дните, свързани със зимното слънцестоене, когато символично умира старото и се ражда новото слънце.
Нека и с нас се случи същото – да оставим в миналото старото и ненужно, за да продължим с новото напред! Бъдете здрави, честити и благословени!
Игнажден е специален и значим празник в българската културна традиция. Той съчетава християнски и народни традиции и обичаи, и е важна част от българската културна идентичност. Свързан е с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене. Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“, след покръстването, към езическия празник е „прикрепен“ християнския на св. Игнатий, преименуван е в Игнажден и е преместен от 21 на 20 декември.
На този ден се приготвя специална празнична трапеза, която включва постни ястия, тъй като Игнажден попада в периода на Коледните пости. Вечерта срещу Игнажден в Източна България е първата кадена вечеря. Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие. Вярва се в предпазващата сила на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите и те се запазват и употребяват по-късно за ритуали. В Западна България се правят специални обредни хлебове, приготвят се колачета за децата.
Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges