Революционни комитети за Априлското въстание в Ново село, Брегово и Видин
Соня Мачорска
Според решението на Гюргевския революционен комитет, Видин и окръга се падали в района на III Врачански революционен окръг, който бил най-големият. В него се включвали земите на запад от Плевен с Видин и Западните покрайнини, заедно със Софийско и Македония. За главен апостол на Врачанския революционен окръг бил определен Стоян Заимов.
Във Видин е имало революционен комитет още през 1871 година. Той бил основан от Васил Левски през същата година, когато посетил града. За срещите му с членове на комитета бил определен ханът на Найден Иванов, който се намирал зад старата църква „Св. Димитър“ и в съседство с тогавашната читалищна сграда, пише Димитър Н. Пъшков, негов съвременник и сподвижник, в своите спомени.
Според изследванията на В. Атанасов, членове на Видинския революционен комитет са били: Мито Вельов, Петър Миков, П. Пигулев, един евреин и други. Левски е отсядал и при „дейния комитетски член Ванко Нешов, къщата на когото се намирала на ул. „Болярска“, наблизо до църквата „Св. Димитър“. На няколко крачки било читалище „Цвят“, под закрилата на което се събирали на заседание комитетските ратници.“
Ръководители на революционния комитет в Ново село и Брегово били: Илия Йончев, Атанас Бизеранов, Дядо Вануц и Петър Логофетов. Подготовка за въстание се провеждала и в близките до тях села: Връв, Гъмзово, Балей и др.
Разговарям с д-р Сашка Бизеранова, пра- пра- внучка на Секретаря на революционния комитет в Ново село Атанас Бизеранов:
– Г-жо Бизеранова, какво се знае във фамилията за Вашия родственик?
– Не се знае кога е роден, но вероятно е около 1840 година. Няма запазена негова снимка, за жалост. Знае се, че Атанас Бизеранов, който е бил заможен човек, е дал 300 златни франка за закупуването на оръжие. Парите са дадени на Георги Икономов, който е помощник на Стоян Заимов и е отговарял за Видинския край. Има обаче някакви съмнения, че не всички от тези пари са похарчени правомерно, тъй като още в началото на въстанието оръжие и патрони не достигат.
– Какво друго се знае за Атанас Бизеранов?
Атанас Бизеранов е бил грамотен, според разказа на Сашка Бизеранова, и Петко Каравелов му предлага да стане член на правната комисия в Народното събрание. След като завършва мандата си на депутат, той става един от основателите на Окръжния съд във Видин.
Веднага след обявяване на Сръбско-Турската война от края на юни 1876 година, няколко български чети трябвало да нахлуят в Северозападна България и да вдигнат селяните на въстание. Една от тях, под войводството на Тодор Велков, действала в района на селата Брегово и Ново село. Неин военен ръководител бил руският капитан Филипович Зандриг. В нея имало 246 четници. Ha 28.VI.1876 година тя напуснала Неготин, преминала р. Тимок и влязла в Ново село, което било вече на крак. Към нея се присъединили още много селяни от съседните села. Водени били смели боеве с башибозушки шайки. Срещу тях на 30 юни видинският гарнизон изпратил редовни турски войски с модерно въоръжение.
Боят бил неравен. В него паднали 800 четници, повечето лошо въоръжени, особено в м. Тримбрег. В района на Ново село в защита на позицията си в м. Царина паднали други двеста юнаци. Селата Брегово, Гъмзово и Балей били опожарени. За всяване страх у населението на площада в Ново село били обесени повече от 20 души. По онова време кореспонденти от Пловдив пратили дописка до румънския вестник „Телеграфул“, в която описват обхвата на Априлското въстание.
„Близо при Видин, до Дунава, черкезите и башибозуците правили големи кървави сцени: мъжете навързани, а те правиле най-безчовечните удоволствия с християнските български моми, жени и момичета и най-подир един черкезин, за да си опита камата, обесил надолу с главата една мома и я разсякъл на две части. Другите, като видели това дело, нахвърляли се в Дунава, а останалите били изклани до един.“
Ето една картинка и от селата: „Черкезите, които влизали да пленят някое село, вмъкват се в къщата, захващат да пищят жените и децата и подир малко чуват се сабите, ятаганите и пушките – такива мъчителства стават по цяла Европейска Турция. До днес са изтрепани около 100.000 невинни жертви християни, а не по-малко, както казват турските лъжливите рапорти“.( в. „Нова България“).