Приказка за Пешо Белята
Соня Мачорска
Денят на приказките! Продължаваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Охлювчето и Топката. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я предадете лично в понеделник пред Библиопощата от 11 до 12 часа, ако сте от Видин или да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (7 септември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, осми септември.
Приказка за Пешо Белята
Мария Страхилова, СУ „Цар Симеон Велики“ – Видин, 16 години
Имало едно време едно момченце, което се казвало Пешо Белята. Наричали го така, защото правело много бели и майка му все му се карала. Затова един ден Пешо Белята решил сам да изпържи яйца, за да зарадва майка си. Но нали по-добре правел бели, обърнал кухнята нагоре с краката – продуктите сами сякаш се търкаляли по пода, вместо да идат в тигана… Въпреки всичко, Пешо Белята все пак успял да сготви пържени яйца. Когато майка му се върнала от работа и видяла разхвърляната кухня, тя му се развикала, но после видяла, че е сготвил вечеря! Той, Пешо Белята, приготвил вечеря!… Усмихнала се тя, почистили двата и седнали да вечерят. От този ден нататък Пешо Белята започнал да се променя и го показвал на майка си. Не правел повече бели, а майка му му се радвала. Така те заживели щастливо.
Приказка за Пешо Белята
Антон Тодоров, 13 г., град Лом
Пешо Белята бил като всички останали момчета на неговата възраст. Бил доста палаво дете, бил своенравен и не приемал „не!“ за отговор на своите желания.
В местното градче, където живеел Пешо Белята, предстояло да гостува цирк „Балкански“, но малкият калпазанин бил наказан (за кой ли път?), заради поредната извършена от него пакост. Майка му Илина го наказала, тъй като бил нацапал с кал току- що прострените снежнобели чаршафи на тяхната комшийка леля Сийка Величковата. Единственият изход за малкия нехранимайко да се отърве от наложеното наказание и да отиде на цирк, бил да убеди баба си Марийка да го заведе.
За разлика от дъщеря си Илина, Марийка била още по-властна, но имала една голяма слабост – обичният й първороден внук. Неговите желанията за нея били закон. За да убеди баба си в това, че вече не е Пешо Белята, а Пешо Добряка, той заснел клипче с мобилния телефон на майка си как помага на техни възрастни съседки да пресекат натоварения булевард, в близост до който живеели, както и в продължение на цяла седмица разхождал съседските кучета и помагал на семействата в квартала със седмичните покупки.
Наградата за Пешо Белята не закъсняла. Макар и на последното представление на така обичания от всички деца в града цирк „Балкански“, той бил заведен от обичната си баба Марийка. От този ден нататък Пешо Белята се превърнал от кварталния хулиган в най-примерното момче в града, което помагало на всеки, който имал нужда от помощта му.