С железница в сърцето
Соня Мачорска
87-годишният Сандулович (Сандулов) Русим от Зайчар още помни „Родна стряха“ на Ран Босилек и „Шуми Марица“…
Роден през 1933 година в село Злокуче (сега Александровац (Злокуче), община Неготин), Русим учил в българско училище, служил в Българската армия. Когато родното му място „се мести“ в Сърбия, трябвало да учи отново, защото не му признали образованието. Учил и завършил. Станал железничар. От 1956 до 1960 година работил по поддръжка на железопътния участък около Зайчар, до 1970 година – като кантонер в жп гара Роглево и до 1996 година, когато се пенсионирал, бил началник на 700 души. Държал много изпити, за да постигне всичко това. Всички учебници, по които е учил, всички правилници за железопътния транспорт, съхранява и днес. Помни правилата, помни знаците – нищо не е забравил.
Като награда за 20-годишната му дейност в железниците на Сърбия, Русим е получил специално изработен швайцарски джобен часовник с изобразен релефен влак на капачето. Той с гордост облича жепейската униформа, взема фенера и го показва. Още пази и свирката, която е ползвал като кантонер.
Обикалял с влак Русим из Европа, видял много места, но най-много от всичко го впечатлила Берлинската стена в разделения Берлин, на която имало танкове…
И днес Русим има роднини в българските села до границита – Косово и Ракитница, които се кани скоро да посети. Сега – с кола, а преди – пеша. Имало граничен пунк при Косово, на 6-7 километра от неговото село. Запя Русим и българския марш “Шуми Марица“, рецитира първия куплет от „Родна стряха“ – още ги помни…
Приятни срещи с хора, живели на едно място, но в две държави – България и Сърбия…
