Приказка за Пинокио и седемте джуджета

Соня Мачорска

Денят на приказките! С ваша и моя помощ продължаваме да се опитваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.

За следващата седмица ще очаквам Приказка за Шареното свраче. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (2 ноември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 3 ноември.

Приказка за Пинокио и седемте джуджета

Антон Тодоров, град Лом

Синът на стария и вече уморен от живота дърводелец Джепето – Пинокио, бил на път да наследи семейния бизнес, тъй като баща му бил много болен. Цял живот се трудел денонощно старият резбар, потопен и вглъбен в опитите си да покаже на хората красотата на дървото, заключена в куклите, които Джепето изработвал. Така, точно преди петнадесет години на този ден, на белия свят дошъл и синът му – Пинокио. Умно и будно момче растял той. Бил ловък и прецизен и с длетото при изработката на куклите от дърво. На рождения си ден Пинокио се замислил за чудото на неговия живот. Престрашил се той и помолил най-накрая стария майстор на куклите от дърво да му разкаже за това каква точно магия се крие зад неговото оживяване. Джепето знаел, че не може в случая да отнесе тази тайна със себе си, а синът му все пак имал правото да узнае истината за произхода си. Така и станало.

Бащата разказвал надълго и нашироко за гостуването на Снежанка и седемте джуджета в една дъждовна нощ, когато той ги приютил в дома си на път за вкъщи, когато те били застигнати от ужасна буря. По време на разговора си с него Снежанка забелязала огромното желание у Джепето да има син, на когото да може да завещае семейния бизнес един ден, а също така и да му предаде знанията си за дялкането на дървото. Джуджетата веднага разбрали, че трябва все пак да се отблагодарят за добрината на щедрия и добър старец. Най- малкото от тях – Чипоноско взело от камината тлеещо парче дърво и го предало на останалите джуджета. Те, от своя страна, се събрали в кръг, а най-голямото и най-мъдро – Антиохий изрекъл тайните свещени думи за вдъхване на живот, в което тайнство били посветени едва малцина от клана на вълшебните джуджета.

Това искал и Пинокио за баща си. А именно – да вдъхне нов живот във вече старото му изморено и изхабено от труда и годините тяло. Но за тази цел Пинокио трябвало да отиде в дълбоката и гъста гора, за да бъде посветен в тайните на джуджетата. Но, разбира се, това щяло да му струва все нещичко, намесила се Снежанка, която всъщност била предрешената и зла мащеха – магьосницата Моргос. Тя била затворила горката Снежанка в най-високата кула на царския си дворец, откъдето измъкване нямало. Но, не щеш ли, на път за стаята си, Чипоноско забелязал, че от роклята на тяхната любима Снежанка се подавала част от черна перелина. По всичко изглеждало, че тук намирисва на черна и зла магия, а винаги, щом се случвало така, пръст имала Моргос.

Чипоноско тутакси се втурнал и нахвърлил върху парчето от перелината на злата вещица. Тя се ядосала на мига и веднага цяла се сбръчкала, а кожата й станала на петна и брадавици. Развилняла се злата Моргос, образувала от яд и злоба такава вихрушка, която да помете джуджетата и Пинокио, че в яда с сама се погубила… Така от злата вещица останал само един бял лъч, който джуджетата грижливо прибрали в буркан и го подали на Пинокио, казвайки му да побърза, понеже лъчът скоро щял да угасне, но преди това можел да освети бащата на нашия храбър и достоен герой от дърво и по този начин Джепето получил ценен дар, който щял да използва още дълги години занапред, радвайки се на семейство и внуци, които нямало да се бавят още дълго. Те очаквали единствено да дойде времето, когато погледите на Пинокио и Снежанка ще се срещнат и ще станат едно цяло, а сърцата им ще забият лудо в ритъма на любовта!

Приказка за Пинокио и седемте джуджета

Александра Благоева, 7 години, град Видин

Имало едно време едно дървено човече, което се казвало Пинокио. Един ден, както се разхождало, то се изгубило в гората. И когато вече било уплашено и разплакано, измежду дърветата се показали седем джуджета – Понеделник, вторник, Сряда, Четвъртък, Петък, Събота и Неделя. Те се спрели, наобиколили го и го запитали защо плаче и къде отива. Пинокио им отговорил, че се е изагубил и че го е страх. Но тъй като не могъл да обясни къде живее, нито пък знаеладреса и телефонния си номер, седемте джуджета го приятили в своята малка къщурка насред гората. Като обещали на следващия ден да му покажаг пътя. После хапнали, поприказвали и легнали да спят.

На другия ден всички излезли на работа в гората, а вкъщи останал само Четвъртък, защото ил четвъртият ден от седмицата и той бил дежурен у дома – да почисти, да изпере и сготви. Пинокио през цялото време му помагал, като непрекъснато му разказвал за своя дом и за това, че никога не е имал такива приятели и бил самотен – навярно, защото бил от дърво, а не – като другите деца.

След като свършили домакинската работа, четвъртък излязъл да полее цветята в двора. Пинокио решил да разгледа още веднъж какво има в къщичката и без да иска счупил една ваза. Изплашил се, но не казал на новия си приятел. В това време другите джуджета се върнали. Като видели счупената ваза, те много се натъжили и попитали Пинокио как се е случило. Той им разказал, че Четвъртък, както бършел праха, я бутнал и тя паднала.

Скоро след това в къщичката влязъл и Четвъртък. Поздравил радостно дугарите си, но те всичките го гледали сърдито. Той се учудил, но много скоро видял счупаната ваза и веднага разбрал какво се е случило и в какво е обвинен. Погледнал умолително Пинокио да им каже истината, но дървеното човече упорито мълчало. Тогава четвъртък обяснил на всички, че той не е счупил вазата и зачакал присъдата им. Останалите джуджета дълго се чудели на кого да повярват. Най-накрая Вторник, най-големият от всички, извадил своята вълшебна пръчица, която изпълнявала всякакви желания, и я помолил:

– Пръчице, направи така, че този, който лъже, да му порасте носа!

В този миг носът на Пинокио се изчервил и започнал бързо да расте. Расъл, расъл и станал цял метър! Така всички азбрали истината, а дървеното човече, засрамено, излязло от къщичката на седемте джуджета и тръгнало да търси пътя към дома. Може би още го търси, не знам, но със сигурност отстанало без приятели. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)

Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges

Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута. Благодаря Ви! 5 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута . Благодаря Ви! 20 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута. Благодаря Ви! 50 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




error: Content is protected !!