Приказка за Мечето и тиквата
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Гущера, който си направил снежен човек. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (14 декември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 15 декември.
Приказка за Мечето и тиквата.
Мими Петрова – гр. Бургас
Всички се подигравали на малкото мече Калина, което живеело на село, заедно със своето приятелче зайчето Стефчо. То пък обичало да си похапва морковчета всеки ден. Мечето Калина била голяма бъбривка.
Веднъж в селото дошли продавачи на тикви. На Калина й направила впечатление една много едра тиква с големи ококорени очи, които гледали право към нея. Калина, нали обичала да бърбори, започнала да й разказва разни неща те бързо станали приятелки. Всеки ден си говорили за какво ли не и обсъждали всичко в селото.
Един ден, когато се разхождали близо в гората, минали покрай дълбока яма. Тогава двете приятелки – Мечето и тиквата, чули отчаяното ридаене на малкото зайче. Те веднага му се притекли на помощ, като направили нещо като верига, при която едната се протегнала в ямата, за да хване и издърпа зайчето, докато другата приятелка я държала здраво за краката. Така успели да спасят зайчето и от този ден нататък тримата станали най-добрите приятели в цялото село. Всеки от тях бил сигурен и знаел, че в каквато и трудност да изпадне, има към кого да се обърне на мига за помощ или съвет.
Приказка за Мечката и тиквата.
Антон Тодоров, град Лом
Полярното мече Теди току-що било осиротяло. То изгубило майка си наскоро. Белите мечки ги преследват заради качеството на кожата им. Преди няколко дни тя не успяла да се измъкне от ловците и изгубила битката.
Теди се скитал немощен и изтощен от глад, когато попаднал на тюленчето Джими, което го упътило към българската полярна база, която била в близост. Джими бил забелязал, че когато дошли през зимата, българските полярници били донесли със себе си много тикви. Малкото изтощено полярно мече подходило с недоверие, но се приближило, въпреки това. Все пак гладът бил достатъчно голям мотиватор.
Една от вратите била едва открехната. Промушило се мечето и видяло тиквите. Една по-едра от тях направила на Теди силно впечатление. Той я избутал с муцунка до един голям наклон на съседния на базата ледник. Качил се върху тиквата и се забутал по ледения наклон. Озовало се полярното мече пред входа на пещерата, в която живеели с майка си. А тиквата? Тя била неговото спасение от глада. Благодарение на услужливото тюленче и неговата наблюдателност, Теди щял да преживее дългата полярна зима, похапвайки си по мъничко всеки ден от вкусната тиква. Пък щял да му мисли как ще в кара по-нататък, когато дойде полярното лято…