Приказка за Снежния човек и влака
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com! Приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Червеното слонче. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (11 януари), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 12 януари.
Приказка за Снежния човек и влака
Антон Тодоров, град Лом
Снежният човек Лазар решил да се прибере у дома за Нова Година в последния ден от месец декември. Решил той, че с влака щял да се успее навреме да стигне у дома. Като по чудо, успял да вземе и наистина последния билет за обедния бърз влак до Видин. Но нашият Снежен човек имал редица перипетии, преди да се прибере жив и здрав у дома за празника. Първо, влакът трябвало да се размине с много други влакове, тъй като използвали една и съща линия и се наложило пътниците да изчакват на няколко спирки в различни селища. Но пък, от друга страна, те успели да се насладят на красотата на Стара планина през зимата, която на всяка спирка разкривала съвсем различен нюанс от своя зимен чар. Така Снежният човек Лазар и неговите спътници дори не забелязали огромното закъснение, с което се движел влакът. Част от тях дори успели, по време на двучасовия си престой на гарата в град Мездра, да се насладят и на красотата на седмото изкуство – киното, гледайки с удоволствие вечната класика по Коледно- Новогодишните празници, комедията „Сам вкъщи“ в неговата четвърта част.
По-късно, продължавайки по пътя към дома и празника, нашият Снежен герой претърпял, заедно със своите спътници и леко дерайлиране на влака, но за щастие, благодарение на професионализма на машинистите и влаковия персонал, който успокоявал пътниците, всички се разминали само с лек уплах. Те можели, вече твърде нетърпеливи да видят близките си, да продължат по вече не чак толкова дългия път към дома. Скоро след това, празничният влак благополучно пристигнал на Видинската гара. Лазар се изненадал колко много от роднините му били дошли на гарата в този студен зимен следобед, за да го приветстват за добре дошъл у дома! Най- нетърпеливи се оказали неговите племенички – тризначките Вяра, Надежда и Любов. Те били в компанията на майка му Снежанка и леля му Дора. Майката на Лазар просто прегърнала обичния си син и го целунала нежно. След това всички пътници и техните посрещачи се отправили към домовете си, където в компанията на обичните си същества се готвели да изпратят старата година, заедно с всичките й негативи и позитиви и с надеждата, че са дочакали и посрещат една по-добра година, изпълнена със здраве и берекет! Една много по-щастлива, късметлийска и успешна от всяка друга година досега за всички.
Приказка за Снежния човек и влака
Мими Петрова – гр. Бургас
Една сутрин, пътувайки за Пловдив, малката Анна и братовчед й Ники попаднали в снежен капан. Изведнъж влакът спрял, а влаковият персонал помолил всички пътници да слязат. Двамата ни герои пътували заедно със своята леля Маги, която обичала двете деца от цялото си сърце и бдяла над тях като родна майка. Двете деца слезли от влака и започнали да се замерят със снежни топки. На Ники му хрумнала идеята да направи снежен човек. За целта той взел една пръчка, която намерил и я счупил на две от крака си, като двете получени клечки послужили за ръце на снежния човек. Един случайно намерен морков в района на гарата послужил за нос, а шапката на момченцето – за предпазване от студа на снежния човек. По този начин се получил снежният човек на име Белчо, тъй като целият бил бял като пухкавия сняг, който бил навалял.
Тогава започнала щура игра между двете деца, които се борили около своя нов бял приятел. Те били толкова залисани в играта, че дори не чули сигнала на влака за качване на пътниците. И така влакът тръгнал, без да вземе двама от пасажерите си, които останали на гарата – Анна и Ники.
Леля им Маги ги търсила няколко пъти из целия влак, преди да установи, че двете деца ги нямало. Точно когато се чудела какво да прави, сякаш станало чудо! Влакът изведнъж спрял заради невиждана виелица, която премрежила погледа на машиниста и той веднага трябвало да намали скоростта и да спре. Децата също тутакси се появили пред слисаната от почуда и вълнение леля Маги… Героят в тази случка се оказал снежният човек Белчо, който бил застанал пред влака и се пожертвал, за да могат неговите нови приятелчета да бъдат щастливи и в безопасност. Децата и ляля им се прибрали благополучно в Пловдив, но никога нямало да забравят цената на саможертвата, която била техния новогодишен подарък от снежния човек Белчо, съумял за краткия си живот да стори толкова добрина, колкото други не могат за цял един живот! По тази причина Белчо останал завинаги в сърцата на своите верни другари.
Снимка: Интернет